Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (14)

Тогава човек вижда нещастието си

„А пък аз умирам от глад“ — казва изгубеният син. Човекът без Спасителя е така ужасно окаян. Ужасно окаян през живота си, още повече при смъртта си и най-вече пред Божия съд. Навсякъде може да каже: „Аз загивам“.

Как е стигнал изгубеният син до това жалко положение? Целият му живот се е градил върху едно нещо: „Аз искам да задоволя желанията си“. Отначало е било желанието за света: „И той отиде в далечна страна“. После идват редица низки страсти. Само три изречения описват живота на младежа. И те свидетелстват, че той е имал само един стремеж — да задоволи страстите си: „И там пропиля имота си с разпуснатия си живот“. „Изпояде имота му (на баща си) с блудниците.“ „И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете.“

Желания! Страсти! А краят на всички усилия да се задоволят желанията: „Умирам от глад“. Това е илюстрация на живота на човек, който не знае нищо за живота с Бога.

Гърците са имали странни представи за отвъдния свят. Но в тези представи се крият някои истини. Например те разказват за Данаидите, които в подземния свят трябва да пълнят едно буре. Бурето обаче е пробито. Отдолу всичко изтича. И те работят и се мъчат безкрай, но целият им труд е напразен.

Така става и с човека, който се стреми да задоволи страстите си. Но той пак не спира да се опитва — чак до вечната гибел.

Никой ли не може да прекрати това мъчение? Може, Светият Дух може! Той може да подтикне хората да прекратят безсмисления си труд. Това е пробуждането. Тогава човек идва на себе си. И вижда окаяното си положение. „А пък аз умирам от глад.“