Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (23)

Едно трудно решение

Мисионерът Хофман ни разказа веднъж за едно кръщение в Нова Гвинея. Там туземците палели голям огън и тези, които щели да се кръстят, пристъпвали към него и хвърляли в огъня своите идоли и магически предмети. Приближила се и една жена — съвсем бавно и колебливо. Държала в ръце своите идоли. Те стояли още в дома на родителите й. Сърцето й често се уповавало на тях. Сега тя стояла до огъня с идолите в ръка. По лицето й била изписана страшна душевна борба. После тя изведнъж запратила идолите в огъня и паднала в безсъзнание.

Блудният син не изгубил съзнание. Но и при него се случило нещо подобно. Спомнете си само как бил тръгнал от дома си! А сега такова завръщане. „Ще стана да отида при баща си.“ Това означавало: Ще запаля огън и ще хвърля в него цялата си любов към света, която ме привличаше; цялата си гордост и високомерие, които ме изгониха от дома; цялата си самоувереност. Да, цялото си минало искам да хвърля в огъня, всичките си амбициозни планове, всичките си необуздани страсти, връзките с приятелите си — всичко в огъня и край! И след това изцяло и безусловно ще се предам на баща си.

Казва се: „Ще стана да отида при баща си“.

Решението за обръщане е трудно. То не е за повърхностни и лекомислени сърца. Не е за хора, които искат да бъдат само малко християни. Това е много сериозно решение.

И при все това ви съветвам да вземете това тежко решение. Защото:

Който на Господ изцяло не се предаде,

ах, колко окаян живот води той.

Не намериш ли смелост във свойто сърце,

душата ти бедна не ще има покой.