Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (114)

Това е въпрос към фарисеите

Хората много са умували за Иисус. Обикновено без успех. Защото само определена група хора може да разбере наистина кой е Той — хората с неспокойна съвест, които копнеят за прошка на греховете си и мир с Бога. Иначе казано — грешници, търсещи спасение. Те осъзнават, че Иисус е Спасителят на грешниците.

Това се вижда съвсем ясно в нашата 15-та глава на Евангелието от Лука. Тя започва така: „А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат…“.

Посланието за грях, покаяние и милост винаги е разгневявало човека, който не е готов да се покае и е уверен в собствената си праведност. Така е днес. Така е било и тогава. И така, в текста на тази глава се появяват фарисеите и ядно мърморят: „Този приема грешниците и яде с тях!“.

В отговор на това Господ Иисус казва: „Ще ви разкажа една история“. И им разказва за бащата, който имал двама сина. По-младият иска да му изплатят дела от наследството, напуска баща си и тръгва по широкия свят. Там пропилява имота си с разпуснатия си живот. Когато стига до просешка тояга, на всичкото отгоре в страната настава глад. И младежът става свинар. Но от тази мизерия той се обръща, изповядва вината си и бива славно приет от баща си. Докато Господ Иисус разказва това, бирниците и грешниците Го слушат със затаен дъх. И си кимат помежду си: „Това е нашата история! Да! Ние сме приети!“.

Но Господ Иисус продължава. Там е и по-големият брат. Той идва от нивата, чува празничната глъчка и вика един слуга: „Какво означава това?“. И когато разбира, че брат му се е върнал у дома, се разгневява и отказва да влезе в бащиния дом. Тогава баща му излиза и го моли: „Редно е да се развеселиш и да се зарадваш, защото този твой брат беше мъртъв и оживя…“.

И тук Господ Иисус прекъсва историята. Фарисеите са Го разбрали добре. Те осъзнават, че образът на по-големия брат символизира тях. И знаят: „Края на историята трябва да допишем ние. Защото сега ни се задава въпросът дали искаме и ние да влезем в царството на милостта — или и занапред ще си стоим отвън“. Те си отишли и оставили въпроса без отговор.