Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (41)

Наскоро посетих един болен стар човек. Засвидетелствах му благата вест. Той седеше в креслото си и гледаше втренчено и безмълвно надолу. Тъкмо смятах да започна наново и той ме прекъсна: „О, я престанете! Църквата ще ми говори за Божия любов! Къде е тази любов? Навсякъде смърт и убийства! Къде е тук Божията любов?!“. И се засмя толкова горчиво и подигравателно, че да ти се скъса сърцето.

Да, този въпрос отново и отново се задава, той витае в пространството: „Къде е Божията любов?“.

Всъщност това е потресаващо. Докато сме добре, си казваме: „Наслаждавай се на живота!“. Тогава не питаме за Божията любов. Но когато тъмните облаци се сгъстят, тогава вече не можем да намерим Божията любов.

Всъщност Неговата любов ни обгръща отвсякъде. Всяко зрънце на полето, всеки картоф, всяко ново утро свидетелстват за Неговата любов, която поддържа живота ни. А и всяка трудност, която ни се изпречва, говори за любовта Му. Но ние не забелязваме това. Не можем да го видим. Слепи сме за любовта Му.

И така, сред нас непрестанно витае въпросът: „Къде е Божията любов?“.

Текстът, който разглеждаме, ни казва съвсем ясно: Има само един път, по който можем да придобием Божията милост — чрез обръщане. Когато изгубеният син се обърнал, той изпитал любовта на баща си.