Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (43)

Хвърли се на врата му

Това е една важна особеност в нашата притча. Който я разбира, разбира самото евангелие.

„Хвърли се на врата му“. Само помислете откъде идвал изгубеният син! След живот в нищета и глад се озовал при свинете. Не ми се вярва един свинар да е много чист или дори да ухае на парфюм. Свинете се смятали за нечисти. Който ядял свинско или се занимавал със свине, не можел да влиза в храма. Е, на мен ми се струва, че би било много великодушно, ако бащата беше казал: „О, ти се върна? Добре, сега първо се изкъпи и облечи някакви прилични дрехи. Пък после ще си поговорим“.

Но не! „Той се хвърли на врата му.“ Забележете това! Той го приема такъв, какъвто е. Опрощава му цялата вина. Обявява го отново за свой син — какъвто и е. И тогава, едва тогава се казва: „Изнесете най-хубавата премяна…“

Знам, че тук има много хора с обременена съвест. Те не намират мир, защото не разбират благата вест. Как действа всичко това? Едно сърце е неспокойно и копнее за мир с Бога. Човек донякъде вижда себе си като грешник и казва: „Такъв, какъвто съм, ще съм отвратителен за своя Спасител. Трябва да стана по-добър“. И започва да се бори срещу греховете и лошите си навици, но затъва все по-дълбоко в тях и накрая се отчайва напълно.

Откажи се, бедни човече! Ти си така дълбоко увреден, че не можеш да си помогнеш сам. Обърни се, такъв какъвто си, и се хвърли в ръцете на Иисус. Предай се, какъвто си, в ръцете, прободени заради теб. Искай милост и само милост. Ще ти се даде! И същата тази милост ще те преобрази, ще те направи по-добър, ще те промени, ще те възпита, ще те направи прекрасен и духовен.

Иисус не изисква нищо друго, освен да се обърнеш към Него. Така е! Ще го кажа и по друг начин. Мнозина се стремят първо към освещение в живота си. И въз основа на това освещение очакват Бог да ги оправдае. Това е погрешен път. Човек първо бива оправдан пред Бога чрез Иисус, който е понесъл нашата вина. И това става основата за християнския живот. Човек получава милост и става Божие дете. А тази милост предизвиква впоследствие освещението в живота ни.