Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (86)

Прекъснатият празник

Изгубеният син се е завърнал у дома от голяма нищета. Бащата го приема сърдечно. Дори организира празненство в негова чест. Изведнъж в залата влиза един слуга. Той прошепва нещо на бащата. Каква вест носи? „Вън стои по-големият ти син. Той е сърдит и на теб, и на брат си и не иска да влезе“. Тогава бащата става…

Когато Господ Иисус разказвал това, се случвало точно същото. Кои били Неговите слушатели? Нека погледнем още веднъж началото на главата. Там се казва: „А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него… А фарисеите и книжниците недоволстваха, като казваха: Този приема грешниците и яде с тях“ (Лука 15:1-2). Около Спасителя се тълпели изгубени синове. Те виждали от опит, че при Господ Иисус „има покой за бедното, уморено сърце…“.

Но този радостен празник бил прекъснат от негодуванието на фарисеите. И тогава Господ Иисус разказал нашата история. Той разказва за изгубения син, попаднал в нищетата. „За нас говори“ — мислят си бирниците. Иисус разказва как изгубеният син се завръща у дома и признава: „Аз съгреших“. „Така си беше! — мислят си грешниците около Иисус, — трябваше да си признаем.“ После Иисус разказва за отворените обятия на бащата. „Твоите обятия са това“ — мислят си грешниците и поглеждат с радост към Спасителя. След това Господ Иисус разказва за по-големия брат. „Аха! — мислят си фарисеите, — това сме ние.“ Господ Иисус разказва, че по-големият брат се сърди. „Ние също!“ — мислят си фарисеите. После той продължава разказа как това се съобщава на бащата. „Тогава бащата става. Музиката замлъква. Всички затаяват дъх. Бащата излиза навън и…“ — „… и нахоква големия син“ допълват тихомълком фарисеите. „Сега ще ни смъмри“ — мислят си те. Но Господ Иисус продължава: „А баща му излезе и започна да го моли“. И поглежда враговете Си. Тогава те осъзнават: „Значи сега Той ни моли да влезем в царството на милостта. Моли нас, своите врагове!“. Дали това не ги е разтърсило из основи?

Всички истински християни познават това състояние на прекъснатото тържество. В душата им напира буйна радост от подареното спасение. Но те не могат да се радват докрай, защото вън все още стоят техни братя и сестри — пред вратата на царството на милостта. И Спасителят трябва да излезе навън, и те също трябва да излязат навън и да молят, да увещават и да канят: „Ела при Спасителя…“.

Не може да настане мир,

преди Иисус с любов да победи,

и докато тази земна шир,

не падне пред краката Негови…