Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (37)

Когато върху един народ се стоварят тежки страдания и беди, тогава по-проницателните хора от този народ все по-настойчиво започват да си задават въпроса дали тези беди са Божи съд? Може ли всичко това да е понеже ръката Му е вдигната срещу нас и гневът Му е пламнал против нас? И когато прозорливите от народа стигнат дотам да си отговорят на този въпрос положително, тогава те ще си зададат и втория въпрос: Как можем да спечелим Божието сърце, така че Той отново да ни окаже милост?

Да, това е въпрос, по който определено си заслужава да се помисли. Как може човек да трогне Божието сърце? Писанието ни дава отговора — чрез обръщане. Навремето Господ изпратил пророк Йона в безбожния град Ниневия. Там той прогласил: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде разорена!“. Какво направил царят на Ниневия? Той не се присмял на това. Не заповядал и да прогонят Йона. Нито пък организирал молитвени процесии до своите идоли. Не! Той заповядал: „Нека се върне всеки от злия си път и от неправдата… Кой знае, може Бог да се обърне и да се разкае, и да се отвърне от пламтящия Си гняв, и да не погинем“. Така и станало: „И Бог видя делата им, че се обърнаха от злия си път, и Бог се разкая за злото, което беше говорил, че ще им направи, и не го направи“ (Йона 3:8б-10).

Същото виждаме тук при изгубения син. Когато синът се обърнал, Бащината любов към него се разпалила. Обръщането на грешника трогва Божието сърце.

Нека сега разгледаме днешния текст: „… и се смили“.