Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (18)

Тогава той дойде „на себе си“

Преводът на Мартин Лутер гласи приблизително: „Тогава той се удари по челото“. Но буквално в текста на гръцки е: „А като дойде на себе си“. Аз бих искал първо да насоча вниманието ви към думичките „на себе си“.

Човек стига до всичко. Само не и до себе си. Той има време за всичко. Само за себе си няма време. Ти имаш време за работата си, време за почетните си длъжности, време за вестника си, време за кръчмата, време за клуба си. Имаш време за празни приказки, за кино — а кога ти остава време за теб самия? „О — ще кажеш, — имам време и за себе си.“ Така е! Имаш време за себе си. И какво правиш през него? Търсиш с какво да се разсееш.

Д. Хумбург казва в едно тълкуване на този текст: „Нека помислим какво означава думата разсейване. Както някой разпръсва семе във въздуха, така и хората търсят да се разсеят. Не остава време човек да разсъди, да размисли за самия себе си. Някои хора така успешно са се разсеяли, че изобщо повече не могат да се съберат до смъртния си час. И тогава се вижда как се опитват да се съберат, но не успяват. Всичко се разпръсва отново. Никой да не си мисли, че тогава ще може да се обърне и да повярва“.

Така човек отива навсякъде, опознава всичко. Само „на себе си“ никога не идва.

Голямо нещо е да се случи това! При изгубения син станало: „А като дойде на себе си…“. Той дошъл при самия себе си — у дома си. Но как само изглеждало там! Бездънна мизерия — „… а пък аз умирам от глад“. Намирал се сред развалините на греха.

Слушатели мои, кога ще дойдете и вие на себе си? Имали сте време за много неща. Кога ще отделите време да си направите вътрешна равносметка? Резултатът ще бъде потресаващ. Затова не отлагайте! Кога ще намерите време да се погрижите за себе си? Не за храна и облекло, не — за спасението на душите си, за мир с Бога, за това, което ще се случи с вас след смъртта.

Терстеген казва: „Остави нищожното, върши важното!“.