Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (97)

Тук Библията разкрива пред очите ни една покъртителна картина:

Там, навън е широкият свят, в който по-малкият син станал толкова нещастен. Светът, точно какъвто е и днес, — лицемерен, примамлив, пълен с измами и беди. А тук е бащиният дом. В него звучат песни и танци, защото изгубеният син се е върнал у дома — песента на Христовата църква.

Между тези два свята обаче стои един човек — по-големият син.

Досега той съвсем естествено е принадлежал към бащиния дом. Но сега изведнъж това се променя. Домът вече не му допада. И ето го, стои скован, затворен, но все пак се колебае. В сърцето му някакъв глас крещи: „Остави баща си! Какво търсиш още при Него!?“. Но друг един глас го предупреждава!

Човек, изправен пред решение! Колко много хора приличат на него! Например някой е преживял нещо ужасно тежко. И сега негодува: „Щом Бог постъпва така с мен, аз ще приключа с Него“. Друг пък е силно изкушен от светските удоволствия. „Защо пък да не правя и аз като другите? Че нали всички вече отдавна са скъсали с Божиите правила.“

И както по-големия син, човек се чуди какво да избере. Но тогава бащата пристъпва към него. Бащата символизира Господ Иисус. И това, което той казва тук, е отправено към всички, които искат да го оставят.