Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (70)

Това е радост, която светът не разбира

Веднъж си измислих една малка допълнителна история към разказа за блудния син. Срещат се един ден двама от бившите му приятели — двама от онези гуляйджии, които му помогнали да пропилее имота си. „Абе — пита единият, — къде се дяна нашият така наречен изгубен син?“ „О-о! — смее се другият. — Потънаха му гемиите. Прибрал се пълзешком при стария и подвил врат. Станал набожен! Седи си вкъщи, клюма жално и от време на време гледа набожно към небето“. „Ха, ха! — смее се първият. Такова нещо на нас няма да ни се случи! Ние сме много яки. Ще се смеем — ще пием — ще живеем!“ И си тръгват със смях.

Но който има добър слух, ще чуе колко насилен е този смях. А който има добро зрение, ще види как един демон с камшик ги шиба, за да препускат все напред, докато ранената им съвест постепенно умира.

И всичко това се случва точно когато в историята за изгубения син се казва: „И започнаха да се веселят“.

Два свята!

Има различни радости. Повечето радости в изгубения свят се състоят в това, да се утоли жаждата на сетивата — „похотта на плътта, похотта на очите и тщеславието на живота“ — това е класическото обобщение на Библията.

Има и благородни радости. Това са тези, които освежават душата ни — когато един музикален човек се наслаждава на Деветата симфония на Бетховен; когато стоя с децата си в ясна лятна утрин на планински връх и с възторг гледам възвишенията на Шварцвалд. В такива моменти хората казват: „Това е божествено!“. И си мислят, че са достигнали върховното.

„Божествената“ радост на християните е много, много по-висша. Тя не е свързана на първо място със сетивата, нито с душата. Свързана е със съвестта! С вечно неспокойната съвест. Дълбоката радост на християните се състои в това, че греховете им са простени. Тя извира от освободената съвест, намерила покой и сигурен мир.

Водил съм много дискусии с много хора. Веднъж казах на един: „Вие бягате от истината.“ „От коя истина?“ — попита той с раздразнение. Аз отвърнах: „От тази: На хората е определено веднъж да умрат, а след това — съд“. После разговорът продължи в друга насока, но изведнъж младежът ме дръпна за ръкава: „Вие сигурен ли сте, че Бог ще ви прости греховете?“ „Приятелю — казах, — Той вече ми ги е простил, чрез кръвта на Иисус“.

Причината за дълбоката радост на християните е освободената им съвест.