Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (4)

Човекът бива разобличен

И човекът — ти и аз — също бива разобличен в тази история. „Един човек имаше двама сина.“ Тези двамата илюстрират цялото човечество като негови представители. Всеки от нас може да се види в един от двамата сина.

И така, какъв е човекът? Бог е добър Баща. А ние добри деца ли сме? Не! И двамата сина са зли, упорити и неверни. И двамата имат изкривено отношение към баща си. И двамата виждат в него или враг, или бреме.

Такива сме ние! Бог е бреме за нас. Щеше да ни е по-приятно, ако можехме да си делим света без Него.

Синовете са само двама. Има само два вида хора. Единият син избягва и живее лекомислено, без баща си. А другият остава у дома. Но всъщност не се интересува от баща си, а от заплатата.

Такива сме ние! Като такива ни изобличава Библията. Същевременно тук се разкрива и същността на света. Какво представлява светът? Едно ужасно разбито Божие семейство. Всеки вестник е поредният разказ за едно разтрогнато Божие семейство.

Сега вероятно някой ще попита: Е, това ли трябва да е евангелието, благата вест — тази тежка, непоносима истина, че ние сме разбито Божие семейство, в което Бащата се крие, а децата гинат в нищета, страдание и грях?

О, не! Евангелието продължава нататък. То прогласява, че Бог се е разкрил. Отец е изпратил Своя първороден Син, за да се смили над нас. Затова е дошъл Иисус, затова е умрял и възкръснал, за да възстанови разбитото Божие семейство.

Оставете упорството и съпротивата си! Върнете се у дома! Вярвайте в Сина!

За този, който вярва в Сина, се казва: „Ние вече не сме чужденци, а членове на Божието семейство“.

Затова Църквата на Иисус Христос е толкова важна, понеже тя е новото начало на Божието семейство. Тя е голямото обещание за бъдещето сред цялата нищета на света.

„Един човек имаше двама сина.“ Ех, да станехме само истински Божии деца — смирени, но спасени; разкаяни, но отново у дома; някога заблудени, но сега завърнали се „при Пастира и Надзорника на нашите души“!