Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (98)

„Синко…“

С тази дума Господ Иисус ни напомня на кого всъщност принадлежим по право. „Синко.“ Да, Господ има права над нас. И който бяга от Него, гради целия си живот на основата на едно ужасно правно нарушение.

Иисус Христос има право над нас! И то двойно право! На първо място Той ни е създал. Той ни е извикал в съществуване. Той ни дава живот и дишане. Затова ние Му принадлежим. Второ, Той ни е изкупил. Господ Иисус е платил най-високата цена за нас — Своята кръв, пролята за душите ни. „Вие бяхте купени с цена“, казва Божието Слово. И сега Той, единствено Той има правото да сложи ръка на нас и да каже: „Ти си мой“.

Има една малка детска песничка. В нея се описва колко е смешно, когато едно дете се опита да бъде самостоятелно и избяга: „Мъничкият Ханс, съвсем самичък, излезе и се впусна в широкия свят…“. Ах, колко много такива „мънички Хансове“ има днес, които надуто и смешно бягат от своя Спасител!

Но работата е повече от смешна. Тя е трагична. Пророк Исая веднъж се оплаква — и заедно с него се оплаквам и аз: „Волът познава стопанина си и магарето — яслите на господаря си; но… народът Ми не разсъждава“ (Исая 1:3). Тук Божието Слово казва, че човек, който обръща гръб на своя Господ, е по-глупав от говедо и от магаре.

Едно избягало магаре вероятно доста скоро ще попадне при друг господар. И човекът без Иисус също попада на други господари. За това би могло да се говори много. Но само се огледайте наоколо. Има изобилие от потресаващи примери!

„Синко“ — казва бащата. В гръцкия текст тук е употребена една много нежна дума, която всъщност означава „дете мое“. Господ Иисус не е жесток господар. Съвсем нежно Той слага ръка върху колебаещия се човек, Своята прободена ръка, и казва: „Ти си Мое дете. Не можеш да го отречеш. Затова кажи радостно да и влез!“.