Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (61)

Разпускане с танци

Събота, 29 юни 2013 г.

Точно тръгнахме за Хампстед Хийт и се наложи да се върнем, тъй като все едно някой изсипа гигантска кофа с вода върху главите ни. Това лято времето е отвратително. Дъжд, дъжд, дъжд и смразяващ студ, като че изобщо не е лято. Направо е нетърпимо.

Неделя, 30 юни 2013 г.

Уууф! Сега пък е адска жега. Нямаме слънцезащитен лосион и шапки и е твърде горещо да стоим навън. Как да се справим с този ужасен зной? Направо е нетърпимо.

Понеделник, 1 юли 2013 г.

18 ч. Добре! Ще престана да се самосъжалявам, та да не би да се окажа в позицията да се нагълтам с препарат за миене на съдове. Краят на учебната година почти дойде, заедно със свързаната с него всепоглъщаща матрица от пиеси, училищни екскурзии, училищни пижама дни, имейли на тема подаръци за учителите (в това число един с много строг тон от идеалната Николет как всички трябва да се придържат към взетото решение и да се включат към ваучери за „Джон Луис“, а не да купуват индивидуално свещи от „Джо Малоун“) и причината за най-големия брой масови имейли — летния концерт на Били. Били ще изпълни соло на фагота си на „Бих направил всичко“ от мюзикъла „Оливър“. Концертът се организира от господин Уолъкър (който, както изглежда, вече е приобщил половината преподаватели по музика към военния си маниер на възпитание) и ще се проведе по залез-слънце в градината на Капторп Хаус, представителна частна къща край шосе А11.

Вероятно господин Уолъкър ще бъде облечен като Оливър Кромуел, а неговата „Толкова е хубаво да срещна някого с естествено лице“ съпруга ще е напомпала физиономията си допълнително, та да уважи събитието. Опа, госпожа Жлъчна пак наостри език. Трябва да почета повече от „Кратка книга за будизма“: „Не притежаваме домовете, децата си и дори телата си. Дадени са ни само за кратко и трябва да се отнасяме към тях с грижа и почит“.

О, не! Още не съм записала час за зъболекар за Били и Мейбъл. Колкото повече го отлагам, толкова повече не се осмелявам, тъй като несъмнено зъбите им вече са осеяни с кариеси и накрая ще свършат като статисти в „Карибски пирати“, а вината ще е изцяло моя.

Но поне към собственото си тяло се отнасям като към храм. Отивам на зумба.

20 ч. Току-що се прибрах. Обикновено обичам да ходя на зумба заради младата мургава испанска двойка, които се редуват да водят, развяват дългите си коси, пръхтят като състезателни коне и те пренасят в Барселона, или пък в някой нощен клуб на баското крайбрежие, или пък в осветен от огньове цигански табор с неопределена национална принадлежност.

Но тази седмица така вдъхновяващият дует беше заместен от миловидна блондинка, напомняща леко Оливия Нютън Джон в „Брилянтин“. Екзотично сексуалните зумба движения бяха непривично съпътствани от блага, но решителна усмивка, като че се опитваше да каже: „Страхотно, в това няма съвсем нищо сексуално или мръснишко“.

На всичко отгоре усмихнатата инструкторка не само ни накара да правим кръгови движения със сключени ръце, но също „да си представим, че тръскаме вода от дланите си“, а да не споменавам за „избухващите звезди“. В общи линии фантазията за каталунски нощен клуб се срина като замък от карти, а когато се озърнах, установих, че класът не се състоеше от развилнели се млади цигани, а от група лелки, които членовете на предубеденото ни, доминирано от мъжете патриархално общество биха определили като „жени на средна възраст“.

Имам натрапчивото усещане, че цялата концепция на посещаването на уроци по зумба може да е свързана с опит да бъдат съживени отдавна отминалите дни на сексуална мощ, както това бива доказано от „Сейнт Осуалдс Хаус“, където зумбата изцяло е изместила вечеринката с танци.

Затътрих се горе, за да се натъкна на някак оскърбителната гледка на високата и слаба, без да ходи на зумба, Клои, прегърнала децата също като мадона на Леонардо да Винчи, за да им чете „Вятърът във върбите“. Децата вдигнаха развълнувано очи, готови да се насладят на обичайното зрелище, което предлагам, влачейки се немощно след часовете по зумба с пламнало лице и на ръба на инфаркт.

Веднага щом Клои си тръгна, Били и Мейбъл изоставиха „Вятърът във върбите“ и се захванаха с оживена игра, състояща се в изхвърляне на съдържанието на коша за пране надолу по стълбите. Докато успея да ги сложа да спят, да почистя повръщаното заради прекалено многото щуреене и т.н., вече бях толкова изтощена, че изгълтах две гигантски пуешки кюфтета (студени) и резен бананов кейк с дебелина осем сантиметра. Реших да се запиша на курс по меренге или салса възможно най-скоро, защото всъщност онова, което ме влече истински, е по-чиста версия на латино танци.