Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (13)

Идеалният детегледач

Четвъртък, 6 септември 2012 г.

60 кг (мн. добре); алкохолни единици 4; сексуални преживявания през последните 5 години 0; сексуални преживявания през последните 5 часа 2; смущаващи сексуални преживявания през последните 5 часа 2.

Денят на ходенето ни в „Цитаделата“ настъпи. Били беше бясно въодушевен, че Даниъл ще идва.

— Аманда ще бъде ли?

— Коя е Аманда?

— Жената с големите гърди, която беше у тях последния път.

— Не! — отсякох. — Мейбъл, какво търсиш?

— Четката си за коса — отвърна мрачно тя.

Въпреки въодушевлението някак успях да ги изкъпя и приспя и сварих да се приготвя, преди Даниъл да е пристигнал.

Бях се спряла на джинси (чиято марка бодро гласеше „Не джинсите на дъщеря ви“) и каубойска риза, решавайки, че ще подхождат на кънтри стила.

Даниъл пристигна със закъснение, както обикновено облечен в костюм. Сега косата му беше по-къса, но той беше все така великолепен със своята неустоима усмивка и ръце, препълнени с неуместни подаръци — пистолети играчки, полуголи Барбита, огромни пликове с бонбони, понички… и подозрително на вид полускрито дивиди, което реших да пренебрегна, тъй като бях потресаващо закъсняла.

— Динг-донг! Джоунс — обърна се към мен, — диета ли си пазила? Мислех, че вече никога няма да те видя в такава форма.

Ужасяващо е колко различно се отнасят към вас някои хора в зависимост от това дали си дебела или не, дали си се изкиприла, или си в нормалния си вид. Нищо чудно, че жените са така неуверени. Знам, че и с мъжете е така. Но като си жена, с всички средства, предоставяни ти от модерния свят, за половин час буквално можеш да се превърнеш в друг човек.

И дори тогава пак си мислиш, че не изглеждаш както би трябвало. Понякога поглеждам към билбордове с красиви модели, а после към истинските хора под тях и си казвам, че сякаш сме на планета, където всички космически създания са ниски, зелени и дебели. Има само няколко изключения, които са високи, слаби и жълти. И всички реклами се отнасят до високите и жълтите, които са издухани със сешоар, та да са още по-високи и по-жълти. Така че всички мънички зелени космически създания прекарват цялото си време умърлушени, защото не са високи, слаби и жълти.

— Джоунс? Ехо, тук ли си? Казах, че вероятно едно чукане не подлежи на коментар.

— Да! — произнесох, върнала се обратно в настоящето. — Да, не подлежи на коментар. Но това в никакъв случай не е признак на неблагодарност, признателна съм ти, че ще гледаш децата.

След като изредих безброй инструкции и благодарности, изскочих от вратата, а феминистката у мен беше възмутена от просташката свалка на Даниъл, но пък като жена летях в облаците.

Ала когато пристигнах у Талита, Том избухна в смях.

— Хайде бе, на Доли Партън ли се правиш?

— На нашата възраст не можеш да разчиташ на задника си, напъхан в джинси — отбеляза бодро Талита, появила се с поднос коктейли мохито. — Трябва да разполагаш и с нещо друго.

— Не желая да изглеждам като мръвка, изложена в месарница — заявих. — Или като проститутка.

— Хубаво де, но все пак е нужен лек намек за сексуалност. Крака или цици. В никой случай не и двете.

— Един крак и една гърда става ли? — попита Том.

В крайна сметка се озовах в изключително скъпа къса черна туника от коприна от гардероба на Талита и безумно високи ботуши на Ив Сен Лоран до над коленете.

— Но аз не мога да вървя с тях.

— Драга — рече Талита, — няма да ти се наложи.

В таксито започнах да си мисля колко много Марк би харесал такива ботуши.

— Престани — скара ми се Том, зърнал лицето ми. — Той би желал да имаш свой живот.

После започнах да се тревожа за децата. Талита, която познаваше Даниъл от времето на „Събуди се, Британия“, извади телефона си и му написа:

Даниъл, моля те, увери Бриджет, че децата са добре и спят и че ще й пишеш в мига, щом не е така.

Не последва отговор. Всички се взряхме нервно в телефона.

— Даниъл не пише съобщения — обявих, спомнила си внезапно. После добавих с кискане: — Твърде стар е.

Талита включи телефона си на високоговорител и го набра.

— Даниъл, стар мръснико.

— Талита! Мило мое момиче! Само мисълта за теб ми докарва внезапна и напълно необяснима свръхерекция. С какво се занимаваш в настоящия момент и какъв цвят са гащичките ти?

Олеле! И от такъв се очакваше да ГЛЕДА ДЕЦАТА.

— С Бриджет съм — обясни сухо тя. — Как вървят нещата?

— Всичко е повече от прекрасно. Децата са дълбоко заспали. Пазя вратите, прозорците и коридорите като страж. Ще се представя безукорно.

— Добре.

Тя прекъсна връзката.

— Виждаш ли? Всичко ще бъде наред. Сега престани да се тревожиш.