Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бриджет Джоунс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mad About The Boy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Хелън Филдинг

Заглавие: Бриджет Джоунс: Луда по онова момче

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Жечка Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Здравка Букова

ISBN: 978-619-150-337-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7891

История

  1. — Добавяне

Миниваканция или раздяла?

Събота, 8 юни 2013 г.

Прелитащите съобщения между мен и Роксби Макдъф бяха по-разгорещени от всякога и преливаха от планове за пътуването ни, така че може би ставаше дума само за сътресение, предизвикано от статията на Хелън Бошъп за младия любовник, той отново живееше за момента и всичко между нас беше наред.

Както и да е, по-добре да приключвам с багажа, защото ще изпуснем влака. О, съобщение от Рокстър.

Джоунси?

Щеше да отмени пътуването ли?

Да, Рокстър? отговорих притеснено.

*На едно коляно* Ще станеш ли моя жена?

Взрях се в телефона. Какво ставаше?

Рокстър, това има ли нещо общо с точката за храната в предбрачното споразумение?

Казва се, че всяка неделя ми се полага пълна английска закуска с яйца, бекон, гъби и фламбирани наденички. Омъжи се за мен.

Обмислих ситуацията внимателно и тъй като подозирах номер, написах:

Работата е там, че ако се оженим, няма ли да изглежда, сякаш вземам нещата на сериозно?

Не знам. Мислех само за храната.

 

 

Неделя, 9 юни 2013 г.

Миниваканции 1; чукания 7; алкохолни единици 17; калории 15 892; 87,5 кг (включително малко животно от 27 кг, каквото усещам у себе си).

Миниваканцията беше истински рай. Направо фантазия. Продължихме с брачните шеги през целия уикенд. Времето беше меко и слънчево и наистина бе истинска благодат да сме далече от шума и списъците със задължения. Рокстър се намираше във върховно жизнерадостно и бодро настроение. Странноприемницата беше миниатюрна, скрита в една закътана долина до малка река. Младоженският апартамент беше разположен в самостоятелна сграда, беше боядисан в бяло, имаше скосени тавани и груби дървени греди, а от двете страни бяха разположени прозорци. Едните гледаха право към реката и лъката отвъд нея. Постарах се да блокирам спомените за младоженския апартамент от истинската ми сватба с Марк. Но се разкисках, когато Рокстър ме пренесе през прага, като се преструваше, че се олюлява под тежестта ми, и после ме метна на леглото.

Прозорците бяха отворени и единственото, което успявах да чуя, беше реката, птичките и овцете в далечината. Правихме ленив и прекрасен секс, а после подремнахме малко. Разходихме се покрай реката и аз открих малък старинен параклис, където се престорихме, че се женим, а кравите са гостите на тържеството ни. Най-накрая стигнахме до друга кръчма и пихме много бира, за да утолим жаждата си, а после продължихме с вино. Нямаше разговори за раздели. Казах на Рокстър, че са ме уволнили от „Листата“, а той беше така мил да заяви, че са си изгубили ума и не са оценили уникалната ми дарба и че той щял да им даде да се разберат. После погълнахме такива огромни порции, че след това не можех да помръдна. Имах това огромно… нещо в корема си… чувствах се, сякаш съм бременна с някакво същество със стърчащи крайници.

Излязохме, за да се опитаме да разходим храната. Луната беше пълна и изведнъж аз се сетих за Мейбъл.

— Ето я луната. Луната ме следва.

Замислих се за Марк и за всички случаи, в които луната ни беше следвала, а също и за всички онези години, когато бях убедена, че той винаги ще е до мен и не ме очакват сърдечни терзания, а само дълго съвместно бъдеще.

— Добре ли си, бейби? — попита Рокстър.

— Имам усещането, че съм погълнала Бамби — засмях се аз, за да прикрия момента на носталгия.

— Аз имам усещането, че ще изям теб — отговори Рокстър. Опря ръце на раменете ми и отново всичко беше наред. Повървяхме малко покрай реката, а после попаднахме на блато и решихме, че е твърдо тъмно и сме се отдалечили прекалено много, така че се върнахме до кръчмата и си поръчахме такси.

Когато се прибрахме в стаята си, прозорците бяха широко отворени и помещението беше изпълнено с аромата на цъфнали дървета и нежния звук на ромолящата река. За съжаление онова Бамби беше толкова огромно, че успях единствено да си сложа камизолата и да се просна по лице на леглото с усещането, че в матрака под мен се образува огромна хлътнатина, която да поеме Бамби. После изведнъж някакво куче се разлая ужасно силно точно под прозореца ни. Просто не млъкваше. След това Бамби се размърда леко и това доведе до шумно пръцкане.

— Джоунси! — произнесе Рокстър. — Това пръцкане ли беше?

— Може би съвсем мъничка въздишка от страна на Бамби — обясних.

— Мъничка въздишка? По-скоро прозвуча като излитане на самолет. Дори накара кучето да млъкне!

Наистина го накара. Но после проклетото куче залая отново. Все едно се намирахме в жилищен комплекс в покрайнините на Лийдс.

— Ще ти предложа нещо, с което да ти отвлека вниманието от това, бейби — заяви Рокстър.

Ммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммм.

22 ч. Вече сме обратно в Лондон. Преливам от щастие. Прибрах се в шест с усещането, че съм нова жена. Децата явно са прекарали чудесно и аз изпитах истинско удоволствие, че ги виждам отново. Бях така изпълнена с радост от живота и благосклонност, че дори неделната вечер с присъщите й стресове заради забравени домашни премина в блажена наслада в стил уютно семейно огнище от 50-те години. Благодарение на съвети от „Облекчено отглеждане на деца“ ли? Не, просто вследствие на многото секс.

О, съобщение.

Рокстър: Семейния живот доста си го бива, нали, скъпа?

Хм. Заподозрях някой номер. Все още съм предпазлива заради онази история с объркването/пристъпа на паника.

Аз: *Пръцкайки* Няма да ме заловиш в любовно пърхане.

Рокстър: *Ридае*

Аз: *Със злобен кикот* Уикендът изобщо не ми беше по вкуса. Честно.

Рокстър: Дори не и мъничко?

Аз: Е, може би само една миниатюрна дозичка, забележима само за окото на човек, използващ гребен за гниди.

Рокстър: Значи това е най-малко любимото ти Джоунси/Рокстър преживяване на всички времена?

Аз: Ако кажа „не“, ще получиш ли пристъп на паника?

Рокстър: Сега, като сме женени, пристъпите ми на паника изчезнаха напълно.

Аз: Ето, виждаш ли?

Рокстър: Смяташ ли, че е правилно да запиша в сивито си, че работя в сферата на филантропията?

Аз: Имаш предвид, като си женен за мен ли?

Рокстър: Да. Бих могъл да кажа, че полагам труд „в помощ на застаряващите“.

Аз: Разкарай се.

Рокстър: О, Джоунси. Лека нощ, скъпа.

Аз: Лека нощ, Рокстър.