Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (31)

Нека да вали сняг!

Четвъртък, 17 януари 2013 г.

Съобщения на тема сняг 12; туитвания на тема сняг 13; снежинки 0.

20 ч. Съобщение от училището.

Драги родители. Утре се очаква обилен снеговалеж. Моля, проверявайте съобщенията си и не тръгвайте към нас преди 8 часа. Ще ви уведомим, ако отменим часовете заради снега.

20:15 ч. Разбираем ентусиазъм. Децата могат да си останат у дома и да отидем да се пързаляме с шейни! Ясно е, че никой не е способен да заспи. Не спираме да отваряме завесите, за да проверим вали ли на фона на уличните лампи.

20:30 ч. Още няма сняг.

20:45 ч. Още няма сняг. Ама вече наистина е време децата да си лягат.

21 ч. Най-накрая ги предумах да заспят, като заявих и после не спрях да повтарям като някакъв папагал:

— Заспивайте веднага. Ако не заспите, няма да бъдете допуснати да се порадвате на прекрасния сняг!

Очевидна лъжа, тъй като с кого друг бих излязла на снега?

21:45 ч. Още няма сняг. Може би ще проверя какви са изгледите в Туитър.

21:46 ч. @Рокстър пише по темата!

@Рокстър Някой друг вълнува ли се заради задаващия се сняг?

21:50 ч. @ДжоунсиБиДжи @Рокстър Аз. Но къде е той? „О, вижте ме! Аз съм сняг, но не съществувам!“

22 ч. Туитване от @Рокстър

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи Джоунси, пак ли туитваш на градус? Или може би обичаш снега колкото мен?

22:15 ч. Продължих да флиртувам с @Рокстър.

@ДжоунсиБиДжи @Рокстър Полираш ли се в очакване?

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи Определено.

Талита също се присъедини.

@Талитакучкакъсметлийска @ДжоунсиБиДжи @Рокстър Много сте забавни вие двамата. Сега ЗАСПИВАЙТЕ.

22:30 ч. Ммм. Обожавам Туитър. Харесва ми да знам, че има и друг, който се интересува от мъничките вълнуващи неща, от които се трогвам и аз.

23 ч. Още няма сняг.

 

 

Петък, 18 януари 2013 г.

Брой проверявания за сняг 12; снежинки 0; туитвания от @Рокстър 7; брой туитвания, претендиращи да са за всички последователи, но всъщност са до @Рокстър 6 (малко по-малко от неговите, мн. добре).

7 ч. Събудихме се и всички развълнувано се втурнахме към прозореца. Няма сняг.

7:15 ч. Изкушавах се да останем по пижами за Снежния ден, макар да няма сняг, но си наредих да наложа на всички, включително и на самата себе си, да се облекат, в случай че съобщението от училището във връзка със Снежния ден вземе, че не пристигне.

7:45 ч. Няма съобщение. Може обаче @Рокстър да е туитнал.

7:59 ч. Още няма и помен от съобщение от училището. Нито пък туитване от @Рокстър. Мъча се да се справя със собственото си разочарование и с това на всички останали, като напъхах в устата си три наденички, увити в бекон, а едва после ми хрумна да попитам:

— Някой искаше ли?

8 ч. Няма съобщение от училище. Да бяхме тръгнали.

9 ч. Оставих Мейбъл и се насочих към крилото за учениците от началното училище, където заварих да кипи заразителен ентусиазъм. Господин Уолъкър подреждаше момчетата в редици, приклякаха зад въображаеми снежни насипи и се замеряха с въображаеми снежни топки. Удържах на изкушението да опиша сценката на @Рокстър, за да не би да го отблъсна от себе си с факта, че имам деца.

— Днес ни очаква сняг, госпожо Дарси! — заговори господин Уолъкър, внезапно изникнал зад нас. — Планирате ли да се катерите по дървета?

— Знам. Чаках го цяла нощ — отвърнах, като добродушно пренебрегнах онова за дърветата. — Но къде е?

— Задава се от запад! Вече вали в Съмърсет. Обичате ли снега?

— Много педантичен сняг — отбелязах мрачно.

— Може да е бил задържан на магистрала М4 — предположи той. — Нищо чудно изход 13 да е затворен заради сняг.

— О! — отбелязах бодро.

— Я почакайте! — намеси се подозрително Били. — Как е възможно снегът да бъде задържан от сняг?

В очите на господин Уолъкър проблесна палаво пламъче, а на лицето на Били грейна широка усмивка. Беше доста вбесяващо, като че споделяха някаква шега за моя сметка.

— Приятен ден! — произнесох объркано и тъй като не бяхме в Калифорния все пак, се запързалях по леда, за да се залавям с Туитър — пардон, с писане. Защо обух ботуши на високи токове?

9:30 ч. Обратно у дома. Добре! „Листата в косата му“.

9:35 ч. Набързо туитнах на @Рокстър — така де, на последователите си — шегата на господин Уолъкър.

9:45 ч. @ДжоунсиБиДжи Както изглежда, снегът е бил задържан заради снеговалеж на М4, но скоро пристига.

10 ч. Пет души са препратили моето туитване! Появиха се още дванайсет последователи.

10:15 ч. По телевизията продължават да повтарят „ВНИМАНИЕ! СНЯГ!“

10:30 ч. Снегът заваля!

11 ч. Трупа все повече и повече. Не мога да се удържа и постоянно притичвам до прозореца, за да следя.

11:45 ч. Продължавам да се взирам в това чудо снежинките. Като че някой внимателно е разстлал бял воал върху дърветата. Върху масата отвън дебелината е около четири сантиметра — прилича на глазура върху торта. Или на сметана… Може би не е четири сантиметра. Започнах да обмислям да изляза навън и да премеря с линийка, но после осъзнах колко е нелепо. Налага се да се заема с безбройните си задачи.

Обед. О, боже мой. @Рокстър ми е туитнал.

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи Да се измъкнем от работа, да се полираме и да отидем да се попързаляме, а??

Примигнах шокирано. Нима @Рокстър всъщност ме кани да излезем? Сериозен ли е? Но видът ми е налудничав с тази щръкнала коса и… Бих могла да я измия! И да нахлузя някакви приспособления за пързаляне! Животът е един и освен това вали сняг!

Туитнах:

@ДжоунсиБиДжи @Рокстър Да! Ти можеш ли?

Точно туитнах и се получи съобщение:

ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ И НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ. По причина снеговалеж, моля, приберете децата си възможно най-скоро и ги отведете благополучно у дома. Училището ще затвори в 13:30 ч.

12:15 ч. Какво ще правя? Не бих могла да очаквам двайсет и девет годишен мъж мечта да пожелае да излезе да се пързаля с две деца и стара жена с коса като на луда за връзване. Цялата идея да си с по-възрастна жена е тя да излъчва изискана елегантност, обута в черните си копринени чорапи по пример на френските майки и на Катрин Деньов и Шарлот Рамплинг. Налага се незабавно да отида да прибера децата си, но как да вържа тенекия на @Рокстър, а пък и правилата за свалки казват, че е като при танцуването, от теб се очаква да следваш, само че…

Ново съобщение:

Децата в предучилищна възраст и тези от началното училище се намират във фоайето. Молим родителите да ги приберат възможно най-скоро.

Ситуацията наистина е спешна!!

12:30 ч. Втурнах се долу да измъкна шейните от килера, бързо ги позабърсах от паяжини, паяци и други подобни.

12:50 ч. Отворих вратата и установих, че улицата е засипана от сняг. Истинска снежна буря, повече от ясно е, че положението е сериозно и опасно! Бясно въодушевена съм. Ами @Рокстър? Налага се да поставя децата на първо място.

13 ч. Добре, разполагам с пълна ски екипировка, не съм сигурна дали каската е нужна, но скиорските очила са задължителни. Натоварих в багажника на колата апрески, грейки, якета, ръкавици, комплект за първа помощ, лопата, фенерче, вода, шоколад и шейни.

17 ч. Най-накрая пристигнах в училището след мъчително пътуване, изразяващо се в пъплене. Наложи се да сваля скиорските очила и да си сложа очилата с диоптър, за да проверя дали @Рокстър ми е туитнал нещо.

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи Съжалявам, Джоунси — проявих неприсъща безотговорност. Имам работа, от която не мога да дезертирам и да се забавлявам на снега. За разлика от теб очевидно.

Съсипана съм. Вързаха ми тенекия за снежна среща.

Поех тромаво към сградата на училището с походката на Ланс Армстронг, когато каца на Луната — искам да кажа, Нийл Армстронг, — дължаща се на скиорския гащеризон, обут върху джинсите, якето и всичко останало. Казах си, че не е нужно да отговарям на @Рокстър, след като технически погледнато, той даде заден от уговорката ни. При това липсата ми на реакция напълно съответства на правилата за свалки.

Влетях в училищното фоайе, където бяха събрани децата на предучилищна възраст и тези от началното училище, за да заваря перфектната Никорет, облечена като Снежната кралица с бели апрески, идеално фризирана коса, огромна черна маркова чанта с блестящи метални елементи, в дълго бяло палто и бяла кожена наметка над него, да се хихика кокетно на господин Уолъкър. Хм. Мъжка пачавра. Женен, а флиртува с Никорет. Господин Уолъкър се обърна, когато влязох, и избухна в невъздържан смях.

Не би се смял, ако беше наясно за евентуалната ми среща за пързаляне в снега с толкова по-млад мъж, нали? Аз съм Катрин Деньов и Шарлот Рамплинг.

— Мамооо! — Били и Мейбъл дотичаха до мен с блеснали очи. — Може ли да отидем да се пързаляме?

— Да! Шейните са в колата! — отговорих.

Стрелнах високомерно господин Уолъкър, поставих скиорските си очила обратно на мястото им и се понесох загадъчно — доколкото ми позволяваше въпросното облекло — навън от училището.

22 ч. Фантастичен ден. Пързалянето мина прекрасно. Ребека и всички останали от нашата улица също дойдоха на Примроуз Хил и беше приказно, също като на коледна картичка. Снегът беше дълбок и пухкав. В началото нямаше никой и човек можеше да подкара шейната наистина бързо. И насред всичко @Рокстър взе, че ми туитна.

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи Искаш ли да се попързаляме по-късно? Тази вечер съм свободен, ако ти можеш.

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи Макар че може би се тревожиш от опасните условия. Друга вечер по-подходящо ли ще бъде?

Беше твърде трудно да отговарям, тъй като пръстите ми бяха замръзнали, налагаше се да си сложа очилата с диоптър, за да прочета написаното и успоредно с това трябваше да тичам след шейните, за да предотвратя сблъсквания и други подобни, така че реших да си дам малко време да се изкефя на усещането, че аз съм получила съобщение последно и е мой ред да пиша и на факта, че @Рокстър иска да се срещне с мен!

Стана късно и на хълма се струпаха повече хора, а освен това се заледи, така че всички дойдохме в нашата къща, пихме какао и вечеряхме и беше ужасно весело, а докато Ребека гледаше децата, аз се изнизах и влязох в Туитър за пет минути. Междувременно хвърлих бърз поглед в огледалото и прецених, че вечерта не е подходяща за среща с млад мъж.

Насред несвързания поток от коментари за снега и магистрала М4 имаше туитване от @Рокстър.

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи Джоунси? Да не се гътна някъде в снега?

@ДжоунсиБиДжи @Рокстър Почти. Беше фантастично в дълбокия сняг. Друга вечер би било прекрасно.

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи Някоя конкретна?

Ето, виждате ли, открита, автентична комуникация! Това му е цаката! Туитнах обратно.

@ДжоунсиБиДжи @Рокстър Нека проверя изключително препълнения си график…

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи Искаш да кажеш — безбройните томове с указания за ходене по срещи?

О, боже мой. Нима Рокстър четеше старите ми съобщения в Туитър от времето на Коженояке?

@ДжоунсиБиДжи @Рокстър *сръчно заобикаляйки коментара на безочливия млад пикльо* Кога имаше предвид ти?

@Рокстър @ДжоунсиБиДжи Вторник?

Тръгнах обратно към кухнята с широка усмивка на лицето. Всичко е удивително! Имам среща с великолепен, забавен, сексапилен двайсет и девет годишен мъж и къща, пълна с деца със зачервени бузи, вкусно ухаеща храна, шейни и гумени пениси (искам да кажа, гумени ботушки — това пък откъде ми изскочи в ума?).