Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (41)

Обратно към настоящия момент
Тъмата на душата

Събота, 20 април 2013 г.

Съобщения от Рокстър 0; брой проверявания за съобщения от Рокстър 4567; гниди, намерени на главата на Били 6; гниди, намерени на главата на Мейбъл 0; брой гниди при мен 0; минути, прекарани в размисли за Марк, загубата, скръбта, смъртта, живота без Марк, опитите ми отново да бъда жена, Коженояке, катастрофалните срещи, отглеждането на деца и като цяло за изминалата година 395; нахвърляни идеи във връзка със срещата ми в понеделник с „Грийнлайт Продъкшънс“ по повод сценария 0; минути, прекарани в сън 0.

5 ч. Но не беше само онази една нощ. Двамата с Рокстър се сближихме и седмицата прерасна в две, а после в шест и сега вече бяха минали единайсет седмици и един ден.

Работата е там, че макар на теория да беше трудно с Рокстър, всъщност се оказа изненадващо лесно. Сложността идваше от това, че Рокстър живееше с три други момчета на неговата възраст. Така че разбираемо нямаше как да отидем у тях и аз да взема да се озова в някаква ситуация в стил Бийвъс и Бътхед, мъчейки се да овладея положението с чаршафите, покрити с чипс, и мивките, пълни с пране, докато се преструвам, че съм приятелка на майката на Рокстър, която е дошла да преспи в леглото му с чипс между чаршафите.

По същия начин не желаех да запознавам децата с Рокстър толкова скоро и със сигурност не исках да ни заварят в леглото. Но — благодарение на райбера на вратата на спалнята ми — намерихме решение. И всичко беше толкова прекрасно. Колко е хубаво да имаш свой собствен живот на възрастен и да ходиш по срещи в кръчми и малки ресторантчета, на кино и на разходки, а също така да правиш фантастичен секс и някой да го е грижа за теб. Макар той още да не познаваше децата, те присъстваха в разговорите ни, а също и в съобщенията ни, чрез които разменяхме коментари за ежедневието и на двама ни, с какво се занимаваме, какво ядем, по кое време ги прибирам от училище, какво е направил пак шефът на Рокстър и още на тема какво е ял Рокстър.

Като погледна назад, струва ми се, че почти не съм била на себе си, перманентно опиянена от секс, носеща се в мъгла от щастие. А сега лежа будна в събота в пет сутринта, без да съм мигвала цяла нощ, децата ще станат след час, имам среща в понеделник, за която не съм правила никаква подготовка, вероятно съм полазена от въшки, а от Рокстър още няма ни звук, ни стон.

22 ч. Още няма съобщение и отново съм в срив. Оставих съобщения на гласовите пощи и писах есемеси на Джуд, Том и Талита, но никой не реагира. Джуд е на срещата си с мъж от сайта „Купища танцьори“ или може би от „Купища лекари“, като в същото време урежда въображаемо момиче да върже тенекия на Злия Ричард. О, телефонът!

Беше Талита. Притече се на помощ. Отказва да слуша воплите ми.

— Така е, защото съм на средна възраст!

— Глупости, миличка — отвърна и ми напомни как в „Мъжете са от Марс, а жените от Венера“ се казва, че мъжете на всяка възраст понякога се оттеглят в пещерите си. — И също така, драга — добави, — видяла си го в четвъртък вечер. Не можеш да очакваш от горкото момче да тича при теб през вечер.

После, тъкмо когато си легнах, телефонът ми бипна. Скочих обнадеждена към него.

Отново Талита.

Спри да се тревожиш. Просто малка буря във връзката ви. Припомни си всичко научено. Ти си опитен моряк в морето от свалки и съм убедена, че ще се справиш успешно с тази лека вихрушка.

Неделя, 21 април 2013 г.

62 кг (о, не, това трябва да спре); калории 2850 (това също, но вината е на Рокстър); минути, прекарани в игри с децата 452; минути, прекарани в мисли за Рокстър, докато играя с децата 452 (надявам се Социалните служби да не четат).

15 ч. Все още никакъв секс. Искам да кажа, есемес. Но днес се чувствам много по-улегнала по отношение на случващото се с Рокстър. Спокойна по будистки, почти като един Далай Лама. Когато идва, приветстваме го. Когато си тръгне, пускаме го да си върви.

15:05 ч. МАЙНАТА МУ НА РОКСТЪР! МАЙНАТА МУ! Изведнъж да постъпва така след цялата тази БЛИЗОСТ. Това е нечовешко. И бездруго не го харесвах. Просто… просто… ИЗПОЛЗВАХ ГО ЗА СЕКС… също като ИГРАЧКА. И НАИСТИНА е добре, че децата не се запознаха с него, защото сега, когато всичко приключи, поне те няма да страдат. Но къде ще намеря някой, с когото да се разбирам така добре и да е така забавен, сладък и красив?

— Мамо? — прекъсна размислите ми Били. — Колко елемента съществуват?

— Четири! — отговорих бодро, завърнала се рязко в действителността. — Въздух, огън, дърво. И ъъъ…

— Не ДЪРВО! Дървото не е елемент.

О. Внезапно осъзнах, че „дърво“ дойде от една книга за първичен дизайн, която четох — когато ми беше хрумнало да префасонирам къщата в будистки храм, — и там се казваше, че в дома трябва да има вода, дърво, земя и огън. С последното нямаше проблем и бездруго!

— Елементите са пет.

— Не, не са — отговорих възмутено. — Има само четири елемента.

— Не. Съществуват пет елемента — настоя Били. — Въздух, земя, вода, огън и технологии. Пет.

— Технологиите не са елемент.

— Напротив, са!

— Не, не са!

— Са. В Уий Скайлендърс се изреждат: въздух, земя, вода, огън и технологии.

Вгледах се ужасено в него. Бяха ли се превърнали технологиите в един от елементите? Технологиите са петият елемент и моето поколение не го разбира, също както инките напълно са забравили за колелото. Или може би инките бяха изобретили колелото, а ацтеките бяха онези, на които идеята за кръга никога не е хрумнала?

— Били? — заговорих. — Кой е изобретил колелото? Инките или ацтеките?

— Мамоооо! Било е в Азия 8000 години преди Новата ера — отвърна Били, без да вдига поглед.

Някак беше включил айпода си, без да забележа.

— Какво ПРАВИШ???? — избухнах. — Получи си своето време. Не можеш да играеш отново преди четири и половина.

— Но аз не играех на Скайлендърс през целите четирийсет и пет минути. Играх само трийсет и седем, защото през останалото време се зареждаше и ти КАЗА, че ще ми запазиш времето, през което ще съм в тоалетната.

Сграбчих косата си и я затеглих в опит да не мисля за гнидите. Просто не знам как да се отнасям към технологиите. Забранени са за през седмицата, а през уикенда не се допускат повече от два часа и половина при не повече от четирийсет и пет минути на едно сядане и поне един час помежду, но цялата история прераства в сложен алгоритъм от завършване на нива, зареждане, ходене до тоалетната и играене на кибер магьосници с някой, живеещ през улицата, а всичко това ме влудява, защото ги превръща в отсъстващи създания и аз мога спокойно и да не ставам от леглото…

— Били — произнесох с най-добрия си тон от запис на гласова поща. — Времето ти изтече. Би ли ми подал айпада си? Искам да кажа, айпода.

— Това не е айпод.

— Дай го тук — произнесох, взряла се също като Медуза в черния и тънък дяволски предмет.

— Киндъл е.

— Казах СТИГА ТОЛКОВА ЕКРАНИ!

— Мамо. Това е твоят киндъл. Книгата ти.

Примигнах объркано няколко пъти. Беше вид технология, освен това черно и тънко и по тази причина дяволско, но…

— Чета „Джеймс и гигантската праскова“ от Роалд Дал.

… също така беше и книга.

— И така! — заявих ведро в старание да възвърна достойнството си. — Някой иска ли нещо за похапване?

— Мамо — отвърна Били. — Толкова си глупавка.

— Добре, съжалявааааам — произнесох като вкисната тийнейджърка. Поех го в обятията си и го стиснах може би една идея твърде страстно.

В този момент се чу бипване. Хвърлих се към телефона. Рокстър! Беше Рокстър!

Джоунси, ужасно съжалявам, че изгубихме връзка. Забравих телефона си на кухненската маса, когато тръгнах за Кардиф в петък, а нямам номера ти записан другаде. Писах ти имейли и съобщения в Туитър като побеснял звяр. Мравките да не са нападнали компютъра ти?

О, боже. Точно така. Рокстър каза, че ще пътува до Кардиф да гледа ръгби този уикенд. Затова поиска да се видим в четвъртък, когато аз научих, че Били има гниди. Ръгби уикендът в Кардиф беше за тази седмица.

Последва удовлетворяваща размяна на съобщения, чиято кулминация се изрази в:

Да намина ли тази вечер за секс по повод повторното ни събиране? Не че сме правили секс за късане, но това може да го свършим после.

Ще кажа „не“. Утре имам среща и наистина е от значение да съм подготвена, отдъхнала и свежа и именно такъв тип отдадена на задълженията си, могъща майка с приоритети съм аз. След като децата заспят, ще сложа в ред мислите си за важната среща.

23:55 ч. Мммм. Няма нищо по-хубаво от секс за сдобряване, който да помогне да простите на младото си гадже, задето е отишъл да гледа ръгби и е забравил телефона си у дома.