Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бриджет Джоунс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mad About The Boy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Хелън Филдинг

Заглавие: Бриджет Джоунс: Луда по онова момче

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Жечка Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Здравка Букова

ISBN: 978-619-150-337-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7891

История

  1. — Добавяне

Каски долу

Събота, 26 януари 2013 г.

61 кг (плашещо клоня обратно към редиците на затлъстелите по вина на мама); съобщения от Рокстър 42; минути, прекарани да си представям срещата ни 242; детегледачи, благодарение на които да съм в състояние да отида на среща с Рокстър 0.

10:30 ч. Денят на събитието „Каски долу“ в „Сейнт Осуалдс Хаус“ настъпи. Телефонът звънна точно когато се мъчех да убедя Мейбъл да съблече блестящата тениска и лилавия клин, в които някак беше съумяла да се напъха, докато съм била на горния етаж (Мейбъл отказва да приеме, че клиновете по-скоро спадат към категорията на чорапогащниците, а не на панталоните, и наистина е нужно да се облече нещо отгоре им) и да сложи комплекта рокля и жилетка, пратени от мама, досущ като излезли от 50-те години — с бяла бухнала поличка, покрита със сърчица, и широк червен колан, вързан на фльонга на гърба.

— Бриджет, няма да закъснявате, нали? Мисълта ми е, че Филип Холобайн и Ник Бауъринг ще започнат с речите точно в един, така че бихме могли да обядваме преди това.

— Кои са Филип Холобайн и Ник Бауъринг? — заинтересувах се, удивена за кой ли път от способността на мама с такава лекота да подмята едно след друго имена, които никога не си чувал, като че споменава топ знаменитости от Холивуд.

— Знаеш за Филип, миличка. Филип? Член на парламента за Кетъринг! Много е любезен, когато опира до събития в „Сейнт Осуалдс“, макар че според Уна било само защото лицето му ще се появи във вестника, понеже Ник работи за „Кетъринг Екзаминър“.

— Кой е Ник? — попитах, а после изсъсках към Мейбъл: — Скъпа, просто я ПРОБВАЙ — което на мен самата ми прозвуча като ехо на мамините настоявания да нося по разни неофициални случаи комплект блузка и жилетка.

— Познаваш Ник, миличка. Ник! Той е изпълнителен директор на ДПС — и добави бързо: — „Достоен пенсионерски живот“. Също така искам да се запознаеш със — изведнъж тонът й се понижи с една октава… — сладкаря Пол. — Нещо в начина, по който произнесе Пол с проточен френски изговор, ми подсказа ядове. — Няма да обличаш черно, нали? Сложи нещо ведро и ярко! Червено — наближава празникът на Свети Валентин!

11 ч. Най-накрая успях да убедя мама да затвори телефона, а Мейбъл да облече всъщност много сладката рокличка в бяло и червено.

— Някога и аз носех такива рокли — заговорих замечтано.

— О. Значи си била родена във Викторианската епоха? — попита Мейбъл.

— Не! — отрекох възмутено.

— О. През Ренесанса ли е било?

Бързо насочих мислите си към Рокстър и съобщенията помежду ни. Дори вече му казах за децата и той реагира напълно невъзмутимо. Писането на съобщения наистина придава приятна нотка на всичко друго и осъзнавам с чувство на срам заради липсата на отговорност по отношение на последователите ми, че напълно е заместило моята обсебеност от Туитър.

Разбирам, че Туитър оказва лошо влияние върху личността ми, кара ме да се вманиачавам на тема брой последователи, чувствам смущение и разкаяние в мига, щом напиша нещо, и изпитвам вина, ако не докладвам за всяко маловажно събитие в живота си пред своите последователи, при което цифрата им мигом се смалява.

— Мамо! — заговори Били. — Защо се взираш така в празното пространство?

— Съжалявам — отговорих и хвърлих притеснено поглед към часовника. — Бррр! Закъсняваме. — Заприпках наоколо, като започнах да изстрелвам объркващи команди: — Обуйте си обувките, обуйте си обувките. — Насред цялата лудница получих съобщение от Клои, гласящо, че категорично и окончателно не й било възможно да гледа децата в петък вечер.

Въпросното съобщение представлява истинска катастрофа, благодарение на която срещата с Рокстър е сериозно застрашена. Ребека ще ходи на гости при „свекър си и свекърва си“ (макар и неомъжена) за целия уикенд, Том е в Ситджис по повод нечий рожден ден (наел си е апартамент с тераса от 40 квадратни метра и вана за хромотерапия за 297 лири плюс ДДС), Талита не гледа деца, а Джуд е на втора среща, което е чудесно, но какво да правя аз?

Докато бръмчахме към Кетъринг, вече ужасно закъснели, изведнъж ми хрумна гениална идея: да помоля мама да гледа децата! Като нищо можеше да вземе Били и Мейбъл в „Сейнт Осуалдс Хаус“ за през нощта!