Метаданни
Данни
- Серия
- Бриджет Джоунс (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mad About The Boy, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надя Баева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,1 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- maskara (2019)
Издание:
Автор: Хелън Филдинг
Заглавие: Бриджет Джоунс: Луда по онова момче
Преводач: Надя Баева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: британска
Печатница: „Симолини“
Редактор: Жечка Георгиева
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Здравка Букова
ISBN: 978-619-150-337-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7891
История
- — Добавяне
Каски долу
Събота, 26 януари 2013 г.
61 кг (плашещо клоня обратно към редиците на затлъстелите по вина на мама); съобщения от Рокстър 42; минути, прекарани да си представям срещата ни 242; детегледачи, благодарение на които да съм в състояние да отида на среща с Рокстър 0.
10:30 ч. Денят на събитието „Каски долу“ в „Сейнт Осуалдс Хаус“ настъпи. Телефонът звънна точно когато се мъчех да убедя Мейбъл да съблече блестящата тениска и лилавия клин, в които някак беше съумяла да се напъха, докато съм била на горния етаж (Мейбъл отказва да приеме, че клиновете по-скоро спадат към категорията на чорапогащниците, а не на панталоните, и наистина е нужно да се облече нещо отгоре им) и да сложи комплекта рокля и жилетка, пратени от мама, досущ като излезли от 50-те години — с бяла бухнала поличка, покрита със сърчица, и широк червен колан, вързан на фльонга на гърба.
— Бриджет, няма да закъснявате, нали? Мисълта ми е, че Филип Холобайн и Ник Бауъринг ще започнат с речите точно в един, така че бихме могли да обядваме преди това.
— Кои са Филип Холобайн и Ник Бауъринг? — заинтересувах се, удивена за кой ли път от способността на мама с такава лекота да подмята едно след друго имена, които никога не си чувал, като че споменава топ знаменитости от Холивуд.
— Знаеш за Филип, миличка. Филип? Член на парламента за Кетъринг! Много е любезен, когато опира до събития в „Сейнт Осуалдс“, макар че според Уна било само защото лицето му ще се появи във вестника, понеже Ник работи за „Кетъринг Екзаминър“.
— Кой е Ник? — попитах, а после изсъсках към Мейбъл: — Скъпа, просто я ПРОБВАЙ — което на мен самата ми прозвуча като ехо на мамините настоявания да нося по разни неофициални случаи комплект блузка и жилетка.
— Познаваш Ник, миличка. Ник! Той е изпълнителен директор на ДПС — и добави бързо: — „Достоен пенсионерски живот“. Също така искам да се запознаеш със — изведнъж тонът й се понижи с една октава… — сладкаря Пол. — Нещо в начина, по който произнесе Пол с проточен френски изговор, ми подсказа ядове. — Няма да обличаш черно, нали? Сложи нещо ведро и ярко! Червено — наближава празникът на Свети Валентин!
11 ч. Най-накрая успях да убедя мама да затвори телефона, а Мейбъл да облече всъщност много сладката рокличка в бяло и червено.
— Някога и аз носех такива рокли — заговорих замечтано.
— О. Значи си била родена във Викторианската епоха? — попита Мейбъл.
— Не! — отрекох възмутено.
— О. През Ренесанса ли е било?
Бързо насочих мислите си към Рокстър и съобщенията помежду ни. Дори вече му казах за децата и той реагира напълно невъзмутимо. Писането на съобщения наистина придава приятна нотка на всичко друго и осъзнавам с чувство на срам заради липсата на отговорност по отношение на последователите ми, че напълно е заместило моята обсебеност от Туитър.
Разбирам, че Туитър оказва лошо влияние върху личността ми, кара ме да се вманиачавам на тема брой последователи, чувствам смущение и разкаяние в мига, щом напиша нещо, и изпитвам вина, ако не докладвам за всяко маловажно събитие в живота си пред своите последователи, при което цифрата им мигом се смалява.
— Мамо! — заговори Били. — Защо се взираш така в празното пространство?
— Съжалявам — отговорих и хвърлих притеснено поглед към часовника. — Бррр! Закъсняваме. — Заприпках наоколо, като започнах да изстрелвам объркващи команди: — Обуйте си обувките, обуйте си обувките. — Насред цялата лудница получих съобщение от Клои, гласящо, че категорично и окончателно не й било възможно да гледа децата в петък вечер.
Въпросното съобщение представлява истинска катастрофа, благодарение на която срещата с Рокстър е сериозно застрашена. Ребека ще ходи на гости при „свекър си и свекърва си“ (макар и неомъжена) за целия уикенд, Том е в Ситджис по повод нечий рожден ден (наел си е апартамент с тераса от 40 квадратни метра и вана за хромотерапия за 297 лири плюс ДДС), Талита не гледа деца, а Джуд е на втора среща, което е чудесно, но какво да правя аз?
Докато бръмчахме към Кетъринг, вече ужасно закъснели, изведнъж ми хрумна гениална идея: да помоля мама да гледа децата! Като нищо можеше да вземе Били и Мейбъл в „Сейнт Осуалдс Хаус“ за през нощта!