Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (59)

Зейналата празнота

Понеделник, 24 юни 2013 г.

61 кг; съобщения от Рокстър 0; имейли от Рокстър 0; телефонни обаждания от Рокстър 0; съобщения от Рокстър на гласовата поща 0; туитвания от Рокстър 0; съобщения от Рокстър в Туитър 0.

21:15 ч. Децата спят. О, БОЖЕ, ТОЛКОВА СЪМ САМОТНА. Рокстър ми липсва. Сега, след като мехурът се спука и осъзнах, че Марк все така го няма, децата ми продължават да са без баща и налице са всички други усложняващи и неподлежащи на оправяне обстоятелства, съвсем просто и ясно усещам липсата на Рокстър. Толкова е странно от такава близост да преминеш към… нищо. Абсолютна киберпространствена празнота. Няма съобщения или имейли от Рокстър. Вече не ми пише в Туитър. Не мога да вляза във Фейсбук, защото за да направя такова нещо, трябва да се регистрирам, а аз знам, че това би било емоционално самоубийство. Ще го помоля да ми стане приятел във Фейсбук и после ще открия безброй снимки, на които целува трийсетгодишни. Препрочетох старите съобщения и имейли и вече нямам нищо останало от Рокстър Макдъф.

Наистина не бях отделила време да се замисля колко много значи Рокстър за мен, защото подхождах по будистки и се придържах към мига. Не бях осъзнала, че заедно градяхме един малък свят: пръцканията, повръщаното, шегите на тема храна и любимите ни кръчми и пениса на прилепалото. Всеки път щом се случи нещо забавно, приисква ми се да напиша на Рокстър, за да го споделя с него. И после си припомням жестоката действителност, в която Рокстър вече не желае да чува за малките смешни нещица, защото несъмнено чува забавни подробности от живота на някоя двайсет и три годишна, която харесва Лейди Гага.

22 ч. Току-що си легнах. В студеното празно и скучно легло. Кога отново ще правя секс или ще се събудя до някой толкова млад и красив като Рокстър?

22:05 ч. Майната му на него и проклетото му къри! Оттук нататък изобщо не ме е грижа за Рокстър. Пфу! Той просто беше едно ядящо къри… жиголо. Изтрих го от контактите си и вече няма да комуникирам с него, да го виждам или да го моля да го виждам. Изтрит е.

22:06 ч. Но аз го обичам.

Вторник, 25 юни 2013 г.

Брой съставени злобни съобщения, които да изпратя на Рокстър, ако той ми пише 33.

21:15 ч. О, БОЖЕ. ТОЛКОВА СЪМ САМОТНА. Продължавам да си представям, че Рокстър може да ми напише с предложение да пийнем по нещо, и съставям въображаеми надменни съобщения в отговор.

Съжалявам, кой беше ти?

Съжалявам, но се боя, че това ще ми попречи да се видя с хора, отговарящи на емоционалната ми зрялост, бляскав социален живот и стилно дизайнерско облекло.

Ами ако, току-виж, на хоризонта се появила някоя трийсетгодишна, на която й допадат пръцкане и повръщане?

Сряда, 26 юни 2013 г.

21:15 ч. О, БОЖЕ, ТОЛКОВА СЪМ САМОТНА.

21:16 ч. Току-що ми хрумна гениална идея! Ще пиша на Коженояке!

21:30 ч. Размяната на съобщения мина както следва:

Аз: Здравей! Как я караш? Отдавна не съм те виждала. Какво ще кажеш да излезем?

22:30 ч. Коженояке: Здравей. Радвам се да чуя нещо от теб. Много нови събития при мен, като се започне от това, че след две седмици се женя! Но може да излезем преди това.

Четвъртък, 27 юни 2013 г.

21:15 ч. О, БОЖЕ, ТОЛКОВА СЪМ САМОТНА. Може да звънна на Даниъл и да проверя дали няма да ме изведе, за да ме поразведри.

23 ч. Даниъл не вдигна. Не е типично за него. Може би в момента се жени.

Петък, 28 юни 2013 г.

3 ч. Току-що Били дотича в леглото ми, хлипайки. Струва ми се, че е сънувал лош сън. Обгърна ме с ръце, целият пламнал и потънал в пот, и се притисна силно.

— Имам нужда от теб, мамо.

Наистина има. И двамата имат. И си нямат друг. Не мога да си позволя да се забърквам в подобни каши, като се мъча да запълвам празнотата с някакви глупави мъже. Хайде, стегни се.

7 ч. Събудих се и сънено погледнах към Били, топъл и така извънредно красив върху възглавницата ми. Започнах да се смея, като си припомних как виех за Рокстър в изблик на самосъжаление: „Кога отново ще се събудя до някой толкова млад и красив като него?“.

Нали виждате? Съвсем просто е! Дори по-млад и много по-красив.