Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бриджет Джоунс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mad About The Boy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Хелън Филдинг

Заглавие: Бриджет Джоунс: Луда по онова момче

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Жечка Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Здравка Букова

ISBN: 978-619-150-337-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7891

История

  1. — Добавяне

Стълкновение в сайт

Петък, 5 юли 2013 г. (продължение)

„Рокстър30“ се усмихваше щастливо от същата снимка като в Туитър. Ставаше ясно, че търси жена на възраст между двайсет и пет и петдесет и пет — значи не било, защото съм твърде стара, а просто не ме е… не е… О, БОЖЕ МОЙ. В профила му пише, че „особено много го привличат разходки в Хампстед Хийт“ и „хора, които ме разсмиват“ и… „миниваканции в странноприемници край реки с пълна английска закуска“. И страшно си падал по парашутизъм. ПАРАШУТИЗЪМ?

Искам да кажа, в това няма нищо лошо, нали? Просто нещо обичайно, което хората правят. Доста е забавно…

Изведнъж се превих от болка над лаптопа, както си седях в креслото.

13:10 ч. Рокстър е онлайн. Сега! Но и аз съм онлайн. Също сега! О, боже.

13:11 ч. Бързо се изключих и започнах да крача из стаята като луда, тъпчейки в устата си недоядено настъргано сирене и натрошена вафла, които намерих на дъното на чантата си. Какво да правя? Как е прието? Не бих могла да се включа отново и пак да погледна профила му, защото ще си помисли, че го шпионирам или по-лошо — или може би по-хубаво? — че разглеждам снимки на симпатични трийсетгодишни мъже, та своевременно да го заменя с друго младо гадже.

13:15 ч. Проверих кутията с входящи имейли, която сега, освен че е препълнена с имейли от „Окадо“, такива свързани с подаръците за учителите, както и изпратени от различни хотелчета, в които планирах да отсядам с Рокстър, сега прелива и от безкрайни имейли от сайта за необвързани родители ОкейКупидон и Мач.ком, гласящи:

Иха! Днес си много популярна!

и

Някой току-що прегледа профила ти!

и

Джоунси49, някой ти намигна!

13:17 ч. Не разбрах от кого са, защото не съм платила, та да мога да се включа в Мач.ком, както е редно. Един от тях е от някой на възраст петдесет и девет години. А другият е от трийсетгодишен. Трябва да е Рокстър. Съвпадението би било прекалено голямо.

13:20 ч. Иха! Джоунси49, някой току-що ти намигна.

Отново трийсетгодишен.

13:25 ч. Ясно е, че Рокстър ме е спипал да му разглеждам профила. Какво да правя? Да се престоря, че не се е случило? Не, това е просто… Искам да кажа, цялата тази история е… Не можеш да се преструваш, че нещо такова не се е случило, нали така? Ние сме човешки същества и ни е грижа едни за други, казах си. И… Съобщение от Рокстър:

Джоунси49, тоест Бриджет, тоест @ДжоунсиБиДжи?

Взрях се в телефона, като прехвърлях в ума си всички съобщения, съставени за в случай че потърси контакт.

Извинявам се, но кой е това?

Виж, ти взе решение и го изрази по ненужно брутален начин, така че разкарай се.

Вместо това импулсивно отговорих:

Рокстър30, тоест Роксби, тоест@Рокстър *със смутен смях, бъбреща нервно* Само искам да съм абсолютно ясна, че не търсех симпатични трийсетгодишни в Мач.ком, а правех важно проучване за „Листата в косата му“. Ха, ха, ха! Нямах представа, че толкова много си падаш по парашутизъм! О, боже *нападайки бутилката вино*.

Имаше пауза. После телефонът бипна.

Джоунс?

Да, Рокстър?

Нова пауза. Какво се канеше да каже? Нещо мило? Нещо покровителствено с идеята да звучи мило? Нещо извинително? Нещо, от което би ме заболяло?

Липсваш ми.

Вперих поглед в написаното. Всички онези жестоки неща, които планирах да кажа… Пръстът ми се поколеба над клавишите. И после просто написах истината.

И ти ми липсваш.

После мигом си казах: „По дяволите! Защо просто не написах нещо от по-малко жестоките, но забавни съобщения? Сега само ще си напомпа егото и ще изчезне.“

Сигнал за получено съобщение.

Джоунси?

Ново бипване.

*КРЕЩЕЙКИ* ДЖОУНСИИИИ?

Аз: *Спокойно и леко отвлечено* Даааа?

И ето че се започна!

Рокстър: Много се утиши.

Аз: *Лековато и пренебрежително* Е, не е особено изненадващо. Как смееш да насочваш вниманието към възрастта ми по този неуместен и ненужен начин? О, вижте ме, аз съм толкова млад, а тя е толкова стара.

Рокстър: О, о, вижте ме, преливам от щастие, защото победих в състезанието кой ще се въздържи от съобщение по-дълго.

Засмях се. Наистина бях доволна от себе си. Изпълни ме такава радост и облекчение, че пак сме там, където бяхме, както и онова чувство за сигурност, породено от вярата, че някого го е грижа за мен, че разбира моето чувство за хумор и че светът не е студено и пусто място.

Но в същото време у мен се прокрадваше страх да се впусна обратно.

Джоунси?

Да, Рокстър

Изчаках. Телефонът бипна.

Но аз продължавам да мисля, че си наистина стара.

ТОВА Е ОТВРАТИТЕЛНО!! Абсолютно против правилата на… на… Иска ми се да звънна в полицията! Със сигурност трябва да има някакъв вид ОМБУДСМАН ПО СВАЛКИТЕ, който да процедира срещу този тип неща!

Ново бипване. Втренчих се в телефона, все едно бе същество от филм за извънземни. Не знаех как ще се държи оттук нататък. Дали изведнъж ще изреве като чудовище, или ще се превърне в мило сладко зайче. Отворих съобщението.

Шегичка, Джоунси. Шегичка. *Крие се*

Озърнах се подозрително. Ново съобщение.

Мисля с известна тъга за вечерта на кърито/пилешкия пай отпреди 3 седмици, 6 дни и 15 часа, а ако провериш в Астрологическия алманах, това технически може да бъде описано като един календарен месец. Бях ужасно объркан. И пиян. Моля те, прости ми. Изглеждаш по-млада и се държиш като по-млада от всяка жена, която познавам (в това число и племенницата ми, която е на 3). Липсваш ми.

Какво се опитваше да ми каже? Нима твърдеше, че е преосмислил цялата ситуация и иска да бъде с мен? Но аз искам ли да бъда с него?

Джоунси?

Да, Рокстър.

Поне ще обядваш ли с мен?

Рокстър: Или пък вечеря?

И отново: Или за предпочитане обяд и вечеря?

Изведнъж в главата ми изникна спомен за всички онези прекрасни вечери и случващото се след тях и едва се спрях да не напиша в отговор: И закуска?.

Може би Том беше прав. Може би Рокстър не ме захвърляше като някоя нещастна стара чанта. Написах: Моля те, замълчи. Стоя пред прозореца, за да засека минаващи дот-ком милиардери, сложили удобни обувки за ходене.

Ще дойда да ги ступам.

Налага ли се да присъствам на обяда или вечерята, или основното е храната?

Бихме могли да се срещнем без храна, ако искаш.

Това е абсолютно НЕЧУВАНО. Явно е много, много сериозен. Имах нужда от време да го осмисля.

Ако ти е нужно да го смелиш, прости за играта на думи, аз ще изчакам.

И още едно.

Може би само пакет чипс?

За малко да напиша: Със сирене и лук?, но може би така щеше да се надуе, че го намирам много пикантен и желан.

Така че за пореден път написах голата истина.

Бих се радвала. Стига да обещаеш да не пръцкаш.