Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (5)

Една година по-рано…

Това са извадки от миналогодишния ми дневник с начало отпреди една година, или четири години след смъртта на Марк, които дават да се разбере как се докарах до настоящото положение.

ДНЕВНИК 2012 г.

Четвъртък, 19 април 2012 г.

79 кг; алкохолни единици 4 (добре); калории 2822 (но по-добре да ям истинска храна в клуба вместо парченца изсъхнало сирене и късчета панирана риба у дома); вероятност да правя секс или някога отново да пожелая да правя 0.

— Тя трябва да прави секс — заяви категорично Талита, докато отпиваше от своята водка мартини и се озърташе тревожно из „Шордич Хаус“ за кандидати.

Беше една от уж редовните ни вечери, на които Талита, Том и Джуд настояваха да присъствам в желанието си „да ме изведат сред хора“ — нещо като да придружиш баба си на плажа.

— Така е — съгласи се Том. — Казах ли ви, че си намерих апартамент в „Чеди“ в Чан Маи срещу само двеста лири на вечер в LateRooms.com. В „Експедиа“ предлагаха малки апартаменти за по 179, но бяха без тераса.

В последно време Том беше развил крайна обсебеност към почивки в бутикови хотели и се мъчеше да ни накара да прекроим начина си на живот, така че да пасва на блога на Гуинет Полтроу.

— Млъквай, Том — измърмори Джуд и вдигна поглед от своя айфон, на който беше отворила сайт с име „Срещи с необвързани лекари“. — Това тук е сериозно. Трябва да предприемем нещо. Тя се превръща в Преродена девица.

— Вие не разбирате — намесих се. — Не съществува такава вероятност. Не желая друг мъж. Дори да беше обратното, а то не е, изобщо не съм в състояние за такова нещо, напълно асексуална съм и никой не би ме харесал никога, ама наистина никога повече.

Взрях се в корема си, който надигаше черната блузка. Бях се превърнала в преродена девица. Бедата на съвременния свят е, че непрестанно сме бомбардирани с образи, свързани със секс и сексуалност — ръка, стиснала нечие дупе на билборда, двойка се целува на плажа в реклама за почивка на Карибите, влюбени от реалния живот, плътно притиснати един към друг в парка, презервативи на касата в магазина — един цял приказен свят на секс, в който вече нямате място и никога няма да имате.

— Няма да се опълчвам срещу тези неща, те са просто част от живота ми на вдовица и от постепенното ми преобразяване в бабка — заявих мелодраматично с надеждата, че те мигом ще ме обявят за Пенелопе Крус или за Скарлет Йохансон.

— О, драга, не ставай глупава — отвърна Талита, докато махаше на сервитьора за нов коктейл. — Може би се налага да свалиш малко килограми, да си инжектираш ботокс и да направиш нещо с косата си, но…

— Ботокс?! — възкликнах възмутено.

— О, боже — викна внезапно Джуд. — Този тип не е лекар. Беше в сайт за запознанства с любовници танцьори. Снимката е същата!

— Може да е лекар, който също така е и танцуващ любовник и така покрива всички сфери — окуражих я.

— Млъквай, Джуд — скара й се Том. — Затънала си в тресавището, погълната от мъгляви кибер образи, повечето от които не съществуват или се появяват и изчезват, когато им скимне.

— Ботоксът може да те убие — обявих мрачно. — Става дума за ботулизъм. Извличат го от крави.

— И какво от това? По-добре да умреш от ботокс, отколкото от самота, понеже си твърде сбръчкана.

— Талита, замълчи, за бога — възропта Том.

Изведнъж осъзнах колко ми липсваше Шацър и ми се прииска да беше с нас и да каже: „Майната ви, ще престанат ли всички да нареждат на другите да мълчат?“.

— Да, млъквай, Талита — намеси се Джуд. — Не всички искат да изглеждат като участници в шоу за изроди.

— Драга — обърна се към нея Талита и положи длан на челото си. — Аз НЕ СЪМ изрод. Да оставим настрана скръбта, но Бриджет е изгубила, или може би трябва да кажа, временно се е простила със сексуалната си същност. Наше задължение е да й помогнем да я открие.

И като отметна великолепната си лъскава коса, Талита се облегна назад на стола си, докато ние тримата се взирахме в нея смълчани и отпивахме от коктейлите си през сламките като някакви петгодишни.

Талита отново се въодушеви.

— Да не изглеждаш на възрастта си е въпрос на „директиви“. На тялото трябва да му бъде наложено да отхвърли натрупването на мазнини, характерно за средната възраст, бръчките са напълно ненужни, а да развееш жива и лъскава коса…

— Закупена за мижава сума от бедстващи индиански девственици… — вметна Том.

— Без значение как си се сдобила с нея и как си я прикрепила към главата си, тя ти стига, за да върнеш часовника назад.

— Талита — обади се Джуд. — Наистина ли те чух да използваш заедно думите „средна“ и „възраст“?

— Не го мога, и толкова — отсякох аз.

— Ето кое ме натъжава. Жени на нашата възраст…

— На твоята възраст — изсумтя Джуд.

— … могат да винят само себе си, задето си лепват етикет „неспособни“, като не спират да повтарят как не са излизали на среща от четири години. „Изчезваща жена“ на Джърмейн Гриър трябва да бъде безмилостно унищожена и погребана. За свое собствено добро и за доброто на околните жената трябва да овладее излъчване на мистериозна самоувереност и привлекателност, да си оформи нов облик…

— Като Гуинет Полтроу — отбеляза бодро Том.

— Гуинет Полтроу не е на „нашата възраст“ и е омъжена — възрази Джуд.

— Не, имам предвид, че не мога да спя с някого — обясних аз. — Не би било честно спрямо децата. Имам толкова много за вършене, а по мъжете си има голямо тичане.

Талита ме огледа печално в обичайните ми черни панталони с ластик на талията и дългата блуза, покриващи останките от онова, което някога беше моята фигура. Талита беше в позиция да дава мнения, като се имаше предвид, че се беше омъжвала три пъти и откакто я познавах, никога не беше оставала без някой влюбен до уши, който да подтичва след нея.

— Жената си има своите потребности — обяви драматично Талита. — Какво добро ще донесе една майка на бедните си деца, ако страда от ниско самочувствие и сексуална неудовлетвореност? Не правиш ли скоро секс, в буквалния смисъл ще се затвориш в черупка. И по-важното, ще се спаружиш. И ще се озлобиш.

— Все едно — измърморих.

— Какво?

— Не би било честно към Марк.

Настъпи тишина. Като че срещу приповдигнатото настроение, съпътстващо вечерта, беше захвърлена грамадна мокра риба.

По-късно обаче, вече доста понаквасен, Том ме последва в дамската тоалетна и се облегна за опора на стената, докато аз размахвах ръце пред дизайнерското кранче в опит да накарам водата да потече.

— Бриджет — произнесе Том, докато аз опипвах под мивката за някакъв бутон.

Погледнах нагоре.

— Какво?

Том беше превключил на професионална вълна.

— Марк би желал да си намериш някого. Не би искал да буксуваш на място…

— Не буксувам — отвърнах и се изправих с известно затруднение.

— Трябва да работиш — заяви той, — да имаш свой живот. И ти е нужен някой, който да бъде до теб и да те обича.

— Имам си живот — отвърнах дрезгаво. — И не ми трябва мъж. Имам децата.

— Е, ако не друго, поне ти трябва някой, който да ти показва как да пускаш водата. — Той протегна ръка към квадратната колонка и завъртя нещо в основата, при което бликна вода. — Погледни в Гуп — предложи, внезапно превъплътил се обратно в забавния и лекомислен Том. — Виж какво има да каже Гуинет на тема секс и френския маниер на възпитаване на децата.

23:15 ч. Току-що пожелах лека нощ на Клои, като се постарах да прикрия леката си замаяност.

— Съжалявам, че закъснях малко — измънках смутено.

— Пет минути? — отговори тя и сбърчи нос добродушно. — Радвам се, че си се позабавлявала!

23:45 ч. Вече съм в леглото. Честно казано, вместо обичайната пижама на кученца, която подхожда на пижамите на децата, облякла съм единственото бегло подобие на секси нощничка, в която успях да се напъхам. Внезапно ме е обзело чувство на надежда. Може би Талита е права! Ако се спаружа и озлобя, каква полза биха имали децата? Ще се превърнат в претенциозни егоцентрици, а аз — в мърмореща негативистка, която смуче шери и от време на време надава вой: „Няма ли някой да стори нещо за меееен!“.

23:50 ч. Може би преминавам през дълъг и тъмен тунел, в чийто край се задава светлина. Може пък да има шанс някой да ме обича. Няма причина да не мога да доведа мъж тук. Бих могла да сложа райбер на вратата, та децата да не вземат да се натъкнат на „нас“, докато създаваме един чувствен свят на… Бррр! Мейбъл проплака.

23:52 ч. Втурнах се в детската стая, където заварих разрошеното човече да се надига до седнало положение на долното легло и после да се отпуска напред като празен чувал, както прави винаги, защото знае, че не бива да става нощем. После Мейбъл се изправи отново и погледна надолу към пижамата си, която беше изцапана от диария, зейна и повърна.

23:53 ч. Отнесох Мейбъл в банята и съблякох пижамата, като се борех с пристъпите на гадене.

23:54 ч. Почистих и подсуших Мейбъл, оставих я на пода и отидох да потърся нова пижама, да сваля мръсните чаршафи и да направя опит да открия чисти.

Полунощ. Плач от стаята на децата. Все още с изцапаните от диария чаршафи, се насочих към стаята само за да установя, че плачът се носи от банята. Обмислих поглъщането на малко вино. Напомних сама на себе си, че съм отговорна майка, а не леко момиче в „Ол Бар Уан“.

00:01 ч. Паникьосана и изпаднала в състояние на ступор, стоях между детската стая и банята. Плачът от банята се засили. Втурнах се натам, убедена, че Мейбъл поглъща самобръсначка „Бик“, отрова или нещо подобно, за да я заваря да дриска на пода със смесено изражение на вина и тревога.

Заляна бях от любов към Мейбъл. Вдигнах я на ръце. Следите от диария и повръщано сега бяха не само по чаршафите, постилката на банята, Мейбъл и т.н., но също така и по подобието на секси нощничка.

00:07 ч. Отидох в детската стая, притиснала към себе си Мейбъл и изпоцапаните чаршафи, където открих, че Били е станал от леглото с мокра и разбъркана коса и гледа нагоре, сякаш съм милостивият Бог и притежавам всички отговори. Били остана с взор, прикован в мен, докато повръщаше в стил „Екзорсистът“, само дето главата му запази неподвижна позиция, вместо да се върти във всички посоки.

00:08 ч. По пижамата на Били изригна диария. Обърканото изражение на Били ме изпълни с обич към него. Озовахме се в преливаща от голямо количество дрискано и повръщано групова прегръдка в „калифорнийски дух“, при която аз стисках Били, Мейбъл, постилката за баня, пижамите и подобието на секси нощничка.

00:10 ч. Прииска ми се Марк да беше тук. Изведнъж образът му изникна в съзнанието ми, както бе облечен в халат вечерно време, с показващ се малък участък голи окосмени гърди и весели пламъчета в очите заради бебешкия хаос, докато действа по военному и се мъчи да стегне всички ни, сякаш сме се озовали в ситуация, при която трябва да прекосим граница, а после осъзнава цялата абсурдност и двамата избухваме в смях.

Пропуска всички тези мънички моменти, помислих си. Пропуска израстването на собствените си деца. Дори ставащото сега би било забавно, а не объркващо и плашещо. Единият от нас би могъл да остане с тях, докато другият смени чаршафите, а после да ги наместим в двуетажното легло и да се посмеем на всичко това и… Как някой друг би могъл да им се радва и да ги обича по начина, по който ги обичаше той, дори когато дрискат на поразия…

00:15 ч.

— Мамо! — Били ме върна обратно към действителността. Безспорно ситуацията беше трудна: всички бяха омазани с дрискано и повръщано, стреснати и с непрестанни позиви на гадене. Идеалното решение би било да разделя децата, както и разните тъкани/течности, да ги сложа в гореща вана, а после да намеря чисти чаршафи. Но какво, ако дрискането/повръщането продължи? Тогава какво? Водата би могла да стане заразна и вероятно бъкаща от холера също като клоака в бежански лагер.

00:16 ч. Достигнах до временно решение: поставих пластмасова постилка на пода на банята с разпръснати наоколо кърпи и възглавници.

00:20 ч. Реших да сляза до пералнята (т.е. до хладилника за вино).

00:24 ч. Затворих вратата и изтичах надолу.

00:27 ч. След като проясних мисълта си благодарение на глътка вино, реших, че прането на чаршафите и всичко останало беше маловажно. Важно и значително, разбира се, беше да запазя децата живи до сутринта и в идеалния случай успоредно с това да избегна нервен срив.

00:45 ч. Осъзнах, че макар виното да подейства добре на главата ми, направи точно обратното със стомаха ми.

00:50 ч. Повърнах.

2 ч. До известна степен чисти, Били и Мейбъл сега спят на пода на банята върху и под кърпи. Решавам просто да легна до тях в оцапаното с повръщано и дрискано подобие на секси нощничка.

2:05 ч. Изпитвам удовлетворяващо чувство на триумф като генерал, успял в последния момент да спре сеч, кървава баня или нещо подобно, като излиза с мирно решение: дори започвам да дочувам музиката от „Гладиатор“ и да виждам себе си като един Ръсел Кроу, частично закрит от надпис „Възправя се герой“.

В същото време обаче съм неспособна да се отърва от усещането, че да се захващам с какъвто и да било еротичен сценарий при настоящото положение на нещата май не е особено добра идея.