Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (44)

Важна среща, бъкаща от гниди

Петък, 26 април 2013 г.

12:30 ч. Заседателната зала на „Грийнлайт Продъкшънс“. О, боже. С влизането си долових напрегната атмосфера. Говореха помежду си и изведнъж млъкнаха.

— Здравей, Бриджет! Ела и седни! — покани ме Имоджен. — Благодаря за страниците. Има някои прекрасни моменти. (Впоследствие научих, че „има някои прекрасни моменти“ означавало „пълен боклук е“.)

Надвиснало бе усещане за отегчение и умора, доста различно от ентусиазма, характерен за предишната седмица. Почувствах натрапчива необходимост да почеша главата си.

— От къде на къде автомобилно пътешествие ще е добра идея, като те са хора на яхтите? — изръмжа Джордж.

— И аз си мислех същото! — отговорих, като почесах небрежно глава, сякаш да илюстрирам дилемата, но всъщност целта беше да потуша най-тежкия сърбеж. — Ако Хеда се връща и се оказва разочарована от новата си яхта, как така вече е ходила на меден месец с нея?

— Добре, но не е нужно да заминават на автомобилно пътешествие. Може да отидат…

Телефонът ми завибрира. Талита.

Фризьорката не иска да ми свали удълженията, защото се бои, че в салона им ще плъзнат въшки.

— Във Вегас! — завърши ентусиазирано Деймиън.

— Не Вегас — процеди презрително Джордж. — Хората се женят във Вегас, не ходят там на меден месец.

— Може би Коста Рика? — предложи Деймиън.

Телефонът завибрира отново.

Беше Том.

Въшките по главата същите ли са като срамните въшки?

— Или на Ривиерата на маите? — вметна Имоджен.

— Никакво Мексико. Там отвличат — отсече Джордж.

— Но има ли значение? — позволих си да попитам, като се помъчих изобщо да не започвам да разсъждавам на тема загатнатото в съобщението на Том. — Защото ние всъщност няма да ги видим по време на медения месец, а едва когато се върнат.

Всички се втренчиха в мен, като че твърдението ми бе повече от гениално, оригинално творческо прозрение.

— Тя е права — заяви Джордж. — Не е нужно да ги виждаме по време на медения месец.

Изведнъж ме завладя потискащото усещане, че Джордж всъщност не проявява интерес толкова към качеството на написаното от мен, колкото към местата за снимки. Чувствах, че трябва да напиша нещо кратичко на Том във връзка с отличителните белези на видовете въшки, ей така, за успокоение, макар да нямах конкретен отговор. Успоредно с това осъзнах, че трябва да се възползвам от предимството си и да поема контрол върху обсъждането.

— Вижте — заговорих по начин, по който отсега личеше, че ще приема тона на дърта даскалка, като почесвах глава и тайничко се чудех дали липсата на съобщения от Рокстър не се дължи на откриването на някоя гнида или дори… — Струва ми се, че яхтата е прекрасна идея — обявих с престорен ентусиазъм. — Но възникват известни проблеми при адаптацията. Важно е да помним, че „Въшките в косата му“ прави…

— „Въшките в косата му“? — повтори Имоджен и посегна с ръка към главата си.

— Имах предвид „Листата в косата му“ — поправих се бързо. Сега Деймиън също се чешеше, а Джордж, който е с гола глава, ни гледаше, сякаш сме превъртели. Телефонът завибрира. Рокстър! Не, отново Том.

Обикновените въшки могат ли да станат срамни… Искам да кажа, ако… пропълзят?

— Важното е… — заявих рязко — … важното е да не изгубим… Вижте… — произнесох многозначително и отворих лаптопа си. — Подготвила съм си няколко бележки във връзка с важните моменти.

Всички се струпаха да погледнат екрана ми, но все пак се държаха на разстояние от главата ми.

— Нали разбирате, изхождаме от схващането, че това е една феминистка творба — добавих, за да запълня конфузната тишина, докато лаптопът ми се включеше, а щом това стана, на екрана се появи издържаната в розови и люлякови цветове заглавна страница на „Разкрасяването на приказната булка“.

Ооох! Кога Мейбъл е успяла да се докопа до лаптопа ми?

Започнах да ровя в опит да открия бележките си, а Джордж рече нетърпеливо:

— Виж, докато търсиш каквото ти е нужно, ние ще отидем да прочетем страниците ти и да поръчаме обяд.

— Да прочетете страниците? — повторих, докато мозъкът ми работеше трескаво. — Но вече не сте ли ги прочели?

Искам да кажа, та нали досега обсъждахме страниците. КАКЪВ беше смисълът да стоя будна цяла нощ, да пия ред бул и да дъвча никорет, ако те дори няма да си направят труда да прочетат страниците и…

— Ще се видим след обяда — заяви Джордж и всички напуснаха заседателната зала.

13:05 ч. Хм. Както и да е. Поне сега мога спокойно да се чеша по главата, да издиря в Гугъл информация за видовете въшки и да се постарая да постигна душевен покой във връзка с факта, че светът на насекомите трайно беше отблъснал Рокстър от мен.

13:15 ч. Написах в един сайт с въпроси и отговори „Въшките по главата същите ли са като срамните?“ и се зачетох:

Въшките, които ходят по главата, и срамните въшки, наричани още пубисни, са две различни неща. Първите имат по-дълги и по-тънки тела в сравнение с пубисните, чиито тела са по-едри. Въшките, срещани по главата, не могат да живеят в зоната на пубисното окосмяване. Срамните въшки живеят само там. Също така съществува трети вид въшки, които се срещат по други окосмени зони…

В този момент асистентката на Джордж се появи зад гърба ми с меню, преди да съм успяла да върна обратно на сайта „Разкрасяванета на приказната булка“.

Затворих рязко лаптопа, поръчах тайландска пилешка салата и веднага щом си тръгна — вероятно за да разтръби пред цялата компания, че имам срамни въшки, — изпратих имейл с информация на тема обикновени/срамни въшки на Том.

13:30 ч. Все още не се е върнал никой от тях. Започвам да изпадам в паника как ще прибера децата от училище днес. По моему беше абсолютно логично да приема, че среща, свързана с обсъждането на десет страници, не би отнела кой знае колко време. О, съобщение. Рокстър?

Беше от Том.

Благодаря за линковете. Всъщност нищо в тях не ми върши работа.

Бррр! Джордж, Деймиън и Имоджен се връщат.

14:45 ч. Срещата приключи и имам достатъчно време, колкото да се добера до крилото за предучилищна възраст до три и петнайсет. Обнадеждаващо обсъждането придоби по-позитивна нотка, след като бяха прочели страниците и бяха хапнали по нещо (нали виждате, съвсем същото е като при Били и Мейбъл), само дето искат от мен да пренапиша всичко, което вече пренаписах, защото „хуморът не се леел от текста“ и единствената част, която Джордж всъщност желае да запази, е абсурдният финал с водолазните костюми в стил „Само за твоите очи“.

Когато се върнаха след обяда, аз, естествено, все още не бях отворила на монитора записките си на тема феминистката страна на сценария. Вместо това, когато се струпаха около мен, бяха посрещнати с:

Въшките, които ходят по главата, и срамните въшки, наричани още пубисни, са две различни неща…

Мисля, че успях да затворя страницата, преди всъщност да са успели да я прочетат, макар че може и да са видели снимките на видовете въшки.

Последвалото обсъждане беше периодично прекъсвано от съобщенията на Талита, която, разбира се, мигом беше открила в Нотинг Хил някаква баровска обезпаразителка и ме осведомяваше на живо за случващото се.

Още не е открила нищо.

О, боже мой. Имам гниди. Макар че защо да не каже така, след като ми взима 130 лири, за да ми изчисти главата?

От прекалена любезност не можах да помоля Талита да спре да праща есемеси, защото изпитвах вина и очевидно се налагаше да й предложа подкрепа.

Съобщенията от Талита ставаха все по-ужасни.

Баровската обезпаразителка не гарантира, че главата ми е чиста, защото може да са се загнездили на местата, където са прикрепени удълженията ми.

Какво ще правя с ежедневните си сешоари? Все пак се появявам по телевизията! Не мога да позволя на момичета дори да „пооправят“ прическата ми. Ами ако и Сергей ги е пипнал?

От фризьорския салон не искат да свалят удълженията ми заради гнидите, така че единственият начин е да го направя сама с бутилка масло за удължения.

Талита явно наистина беше изпаднала в тежко състояние, защото иначе никога не би ме карала да се чувствам виновна. Съсипах живота и кариерата на Талита. И характера й.

Реших, че най-малкото, което мога да сторя, е да предложа аз да ги сваля, ако намине към къщи.

На Талита й хрумна гениалната идея на другия ден всички да отидем при баровската обезпаразителка. По думите й така съм щяла да си отмахна една тревога. И тъкмо възможност да излезем всички заедно! И щяло да е забавно!

23 ч. Невероятна вечер, прекарана в сваляне на удълженията на Талита. Заниманието беше изключително предизвикателство, тъй като се налагаше да втрия масло върху участъците с лепило и да ги отстраня, а после да прегледам за гниди. Малко наподобяваше гибелта на Ан Хатауей заради лоша подстрижка в „Клетниците“, само че с повече вопли и плач. Не открихме никакви въшки, тъй като баровската обезпаразителка ги беше изчистила, но забелязахме доста черни точки в лепилото.

Най-лошото е, че ще струва стотици лири удълженията да бъдат поставени обратно.

— Вината е моя. Аз ще платя — настоях.

— О, не ставай глупава, мила — отговори Талита. — Не в това е работата. Проблемът е, че не мога да ги сложа обратно поне една седмица, в случай че сме пропуснали нещо, защото цикълът на развитие на гнидите е една седмица. Какво ще правя?

Тя като че изведнъж загуби самоувереност, докато се гледаше, останала само с естествената си коса, омазана с препарат против гниди.

— О, страхотно, изглеждам на сто години. Какво ще каже Сергей? И трябва да се появя по телевизията. О, мила, именно от това съм се бояла винаги. Че ще се озова блокирана на пустинен остров, където няма специалист по удължаване на косата или козметик, използващ ботокс, и всичките ми хитрини ще лъснат.

Положих усилия да не разсъждавам над теорията си за перуките от осемнайсети век, подчертах, че е малко вероятно да се случи такова нещо — никой не изглежда върховно с коса, омазана с препарат против въшки и масло за удължени кичури, — после измих и изсуших косата на Талита. Всъщност така изглеждаше наистина добре. Беше пухкава като малко пиленце.

— Важното при знаменитостите е да променят външния си вид! — произнесох окуражително. — Погледни Лейди Гага! Погледни Джеси Джей! Би могла да сложиш… розова перука!

— Аз не съм Джеси Джей — отсече Талита, а Мейбъл, която до този момент беше наблюдавала случващото се със сериозно изражение, изстреля:

— Онче-бонче, счупено пиронче, риба щука, махай се оттука!

После ни погледна очаквателно сякаш се надяваше да кажем: „Не, ТИ си Джеси Джей!“.

Накрая прошепна унило:

— Защо Талита е натъжена?

Талита огледа съсредоточено лицата ни.

— Всичко е наред, милички — заяви ни, все едно и двете бяхме на по пет години. — Ще отида в „Харъдс“ за малко допълнителни кичури. По-късно ще влязат в употреба. Стига да нямат въшки.

23:30 ч. Талита току-що написа: Сергей обожава истинската ми коса. Направо е луд по нея. Уф. Винаги съм си мислела, че ще го отвратя, ако се озовем на пуст остров и опознае „истинската мен“.

Изключително възвишено от нейна страна, защото по този начин напълно ликвидираше всякакви наченки за пасивно-агресивно вменяване на чувство за вина и едва ли не изкарваше, че съм й направила услуга.

Талита наистина е едно възвишено човешко създание. Има си своя теория за хората, намиращи се в „примитивно състояние“ или с други думи, такива, които не знаят как да се държат.

Също така съм убедена, че ако Талита всъщност ме смяташе за виновна, т.е. прегърнала съм я преднамерено и съм се отъркала в нея с ясното съзнание, че имам гниди, без да я предупредя за евентуалния риск, тогава би била напълно директна по въпроса.

Том написа: Определено въшките, които ходят по главата, не са същите като срамните. Оказа се, че нямам нито от единия, нито от другия вид. Аркиш го намира за забавно: съвместни преживелици, укрепващи връзката.

 

 

Събота, 27 април 2013 г.

Отстранени въшки и гниди 31, изръсени лири на брой мъртва въшка 8,59.

Мисия „баровска обезпаразителка“ по думите на Били протече като „щур купон“ и достави искрено удоволствие на всички. Облечените в бяло грижовни асистенти изсмукаха косите ни с нещо като прахосмукачки, заявиха, че не са открили нищо, и после ги издухаха с много горещ сешоар. Беше „щур купон“, но само докато не пристигна сметката — 275 лири! За тези пари можехме да отскочим до Евро Дисниленд — след правилната доза сръчно боравене с Гугъл.

— На какъв принцип действа това? — попитах. — Не мога ли да го приложа вкъщи, като използвам мини прахосмукачката, а после много горещ сешоар?

— О, не — отсече баровската обезпаразителка. Прахосмукачката е от Атланта, а Топлинният унищожител е произведен в Рио де Жанейро.