Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бриджет Джоунс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mad About The Boy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Хелън Филдинг

Заглавие: Бриджет Джоунс: Луда по онова момче

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Жечка Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Здравка Букова

ISBN: 978-619-150-337-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7891

История

  1. — Добавяне

Насока!

Вторник, 14 май 2013 г.

13 ч. Току-що минах по Оксфорд Стрийт и с удоволствие установих, че от „Манго“, „Топшоп“, „Оейзис“, „Кос“, „Зара“, „Ардо“ и т.н. са чели същия брой на „Грация“ като мен! Да разглеждам истински дрехи, след като толкова дълго съм ги виждала само по уебсайтове, беше почти като да се срещна с филмова звезда на живо, след като съм гледала снимките й в списания. Сега разполагам с пълен тоалет тип „знаменитост на летището“, в това число прилепнали джинси, балетни пантофки, риза, сако и очила, само че без огромната — вероятно все пак нужна — чанта със супер раздута цена.

 

 

Сряда, 15 май 2013 г.

Минути, прекарани в неуспешни опити да изглеждам като звезда от червения килим 297; минути, използвани да се облека обратно в синята копринена рокля 2; брой обличания на синята копринена рокля през последната година 137; себестойност на синята рокля спрямо броя обличания от купуването й насам — минус 3 лири на час, което прави синята рокля по-стойностна от самата нея. Което е много добро. И будистко също така.

10 ч. Току-що поех към „Грийнлайт Продъкшънс“ в нов тоалет! Проектът „Листата в косата му“ сякаш галопира. Вече е избран режисьор: Дъги! Срещата както винаги е „проучвателна“, също както като си на зъболекар и знаеш, че няма да ти се размине дълбането на зъба с борче.

10:15 ч. Току-що зърнах отражението си в една витрина. Изглеждам напълно нелепо. Коя е тази особа в риза, закопчана до брадичката, и прилепнали джинси, които правят бедрата й дебели? Ще се прибера обратно у дома и ще се преоблека в тъмносинята копринена рокля.

10:30 ч. Обратно у дома. Ще закъснея.

11:10 ч. Сблъсках се с Джордж в коридора, докато тичах като луда, облечена в тъмносинята копринена рокля. Заковах се на място, убедена, че се е показал от срещата, за да ми се скара, задето закъснявам и задето все съм облечена в едно и също, но той каза само:

— О, да, срещата за „Листата“. Добре, добре, съжалявам, конферентен разговор. Идвам до десет-петнайсет минути.

11:30 ч. Вече съм далеч по-релаксирана. Седим си с Деймиън и Имоджен в заседателната зала и чакаме, като похапваме кроасани, ябълки и миниатюрни шоколадчета „Марс“. Опитах се да повдигна темата за прилепналите джинси, но Имоджен започна да разсъждава дали не е по-добре да си набавяш дрехите от Нет-а-Порте в луксозна опаковка, защото е толкова приятно да разгръщаш фината черна хартия, или да избереш проста еко опаковка, защото е по-лесно да върнеш пратката, ако се наложи, и освен това спасяваш планетата, а аз се постарах да се включа в дискусията, като се престорих, че всъщност купувам неща от въпросния сайт, вместо само да го разглеждам и после да ходя на пазар в „Зара“. В този момент обаче Джордж влетя през вратата минус Дъги, с типичното си движение „адски съм забързан“, и заприказва с плътния си глас, докато си преглеждаше имейлите.

Бедата при Джордж е, че сякаш винаги е някъде другаде, помислих си, докато усещах вибрациите на телефона си. Или тъкмо се кани да разговаря с някого, или вече говори с него, като успоредно с това пише имейли, качва се на самолет или слиза от него. Хвърлих поглед надолу, за да прочета съобщението си, като се питах: „Защо? Защо? Защо Джордж просто не може да бъде там, където се намира в момента? О, вижте ме, аз съм във въздуха, аз съм като птичките, защо всички не вземем да закусим в Китай?“.

Съобщението беше от Рокстър.

Да намина ли, след като децата си легнат довечера? За да получиш отчет уста в уста и това в онова за снощното ръгби?

Проблемът с вечно отвлеченото внимание на Джордж означава, че се налага да вместиш всичко, което искаш да му кажеш — при това достатъчно смислено, — в рамките на едно туитване. Но това може би е добре в известен смисъл. Забелязах, че докато мъжете с възрастта стават кисели и заядливи, жените започват да бъбрят твърде много и да се повтарят. И, както се изразява Далай Лама, всичко е дар, така че може би заетостта на Джордж един вид ме учи да не бъбря излишно, а…

— Здравей — извиси се над мен Джордж и ме върна обратно към настоящия момент.

— Здравей — поздравих сконфузено и бързо натиснах бутона за изпращане на съобщението, написано до Рокстър. Това в онова?

Защо Джордж ми казваше „Здравей“, като вече се поздравихме в коридора преди десет минути?

— Седиш там ето така — отбеляза Джордж и ме имитира по съвсем същия начин, както го прави Били: с празно изражение и леко зяпнала уста.

— Размишлявам — обясних и изключих телефона си, което предизвика шумно бипване. Бързо го включих обратно. Или изключих?

— Ами недей — поръча той. — Не мисли. Добре. Трябва да действаме бързо. След малко заминавам за Ладак.

Виждате ли? Ладак!

— О! Филм ли снимаш в Ладак? — попитах невинно, като вътрешно му сипех предубедени упреци, задето заминава за Ладак БЕЗ ДРУГА ПРИЧИНА, освен просто да замине за Ладак, и хвърлих поглед да видя от кого съм получила съобщение.

— Не — отговори Джордж и зарови съсредоточено за нещо из всичките си джобове. — Не за Ладак, а за… — В очите му проблесна паника. — Лахор. Връщам се след пет минути.

Той изскочи обратно навън, вероятно за да пита секретарката си закъде всъщност заминава. Съобщението беше от Джуд.

Току-що каза, че иска да се изпишкам върху него.

Отговорих набързичко на Джуд.

Всеки си има своите дребни „чудатости“. Би могла някой път да приложиш модифицирана версия на предложенията му как да го направиш отвратителен. Като малък жест.

Джуд: Като например да се изпишкам върху него?

Аз: Не. Кажи: „Не съм склонна да пишкам върху теб, но ще…“

Дойдоха две съобщения едновременно. Първото беше отговорът на Джуд.

„Скачам върху топките ти“? Това е едно от нещата, за които ме моли. Би го увредило.

Кликнах на другото съобщение, понеже реших, че може да е от Рокстър. Беше от Джордж.

Проявяваш ли изобщо някакъв интерес към режисьора на филма, или ще си седиш там и ще пишеш съобщения?

Вдигнах поглед и едва не ахнах. Джордж някак се беше върнал в заседателната зала, без да забележа, и сега седеше срещу мен заедно с дребен, модерен на вид мъж, с черна риза, прошарена, леко набола брада и кръгли очила като на Стивън Спилбърг, но с едно от онези леко похабени лица като на алкохолиците, което го отличаваше от Стивън Спилбърг с неговата излъчваща сияние физиономия, дето като че казва: „Никога не съм си правил лифтинг, ама изглеждам, сякаш съм“.

Примигнах към тях, а после изведнъж скочих на крака и протегнах ръка през масата с широка усмивка.

— Дъгиииии! Толкова е хубаво, че най-накрая се срещаме. Толкова много съм слушала за теб! Как си?

Защо винаги, като се почувствам неудобно, се превръщам в ученичка активистка/Н. В. Кралицата?

За щастие точно в този момент влетя секретарката на Джордж, която му прошепна:

— Не е Лахор, а Льо Туке — при което Джордж внезапно напусна помещението и ни остави двамата с Дъги да прекараме пълноценно време на опознаване. Това всъщност се изчерпваше с възможност от моя страна — най-накрая! — да успея да разясня както подобава феминисткия мотив в „Хеда Габлер“, докато Имоджен гледаше право напред със закована на лицето й усмивка.

Дъги от своя страна изглеждаше истински ентусиазиран. Не спираше да клати глава, изпаднал във възхищение, и от време на време отронваше:

— Да, нацелила си го.

Наистина ми се струва, че Дъги ще ми сътрудничи, та да успеем да запазим „Листата“ (както сега простичко го наричаме) верен на първоначалния му дух.

Когато обаче Дъги си тръгна, след като направи жест, че държи телефонна слушалка, и каза:

— Ще поговорим пак — разговорът като че се обърна срещу него.

— То с такъв има нужда — произнесе се пренебрежително Деймиън.

— Голяма нужда — съгласи се Имоджен. — Чуй, Бриджет, казвам ти го под най-строг секрет, нито дума никому, но струва ми се, вече имаме актриса.

— Актриса? — попитах развълнувано.

— Амбъргрис Билк — прошепна.

— Амбъргрис Билк? — повторих изумена. Амбъргрис Билк искаше да се снима в моя филм? О. Боже. Мой. — Ама чела ли е вече сценария?

Имоджен ме дари със снизходителна закачлива усмивка със стиснати устни от тези, които използвам, когато съобщавам на Били, че си е спечелил своите корони за Уизард101, като е изпразнил миялната (без да облизва чиниите, разбира се).

— Влюби се в него — заяви Имоджен. — Единственият проблем е, че не е много сигурна по отношение на Дъги.