Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бриджет Джоунс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mad About The Boy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Хелън Филдинг

Заглавие: Бриджет Джоунс: Луда по онова момче

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Жечка Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Здравка Букова

ISBN: 978-619-150-337-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7891

История

  1. — Добавяне

Да му се не види

Събота, 13 юли 2013 г.

15 ч. Истерична подготовка. Трябва да се справя с мама, която ще води Мейбъл и Били във „Фортнъм и Мейсън“ (късмет в това начинание, мамо).

— О, Мейбъл е обула клин, нали? Къде си държиш гевгирите?

Изтичах набързо да си направя кола маска на краката и педикюр, после си измих косата и облякох ефирната полупрозрачна рокля от летния концерт. После реших, че това е лоша карма, и се преоблякох в непрозрачна бледорозова рокля. Получих съобщение от Фарзия, в което питаше дали Били и Джеремая ще ходят на футбол утре, тъй като Бикрам не желаел да иде, освен ако не са всички заедно, като същевременно изгубих някъде чехлите си, а не можех да обуя другия си чифт сандали, защото биха ми размазали лака. Накрая се добрах до кръчмата с цели две минути по-рано и се втурнах в тоалетната да проверя дали не съм сложила твърде много грим по подобие на Барбара Картланд. Най-после успях да се настаня под блажените слънчеви лъчи в градината също като някоя супер точна и релаксирана богиня на светлината и покоя и в мига, щом Рокстър се появи, една чайка се изцвъка на рамото ми.

Беше така вълнуващо да видя Рокстър, който изглеждаше великолепно в светлосинята си тениска с яка, да се посмеем заради чайката и да се забавляваме, да се чувстваме като деца на парти, само малко по-секси. Изпихме по някоя и друга бира, Рокстър си получи храната и неколкократно се помъчи да изчисти нацвъканото от чайката върху гърдата ми, а аз бях толкова… щастлива!

После поехме на нашата разходка, паркът беше препълнен с хора, ликуващи под слънчевата светлина и същевременно мърморещи заради жегата, прегърнати двойки, част от каквато бях и аз. Стигнахме до една полянка с шарена сянка и седнахме на пейка, на която бяхме седели често преди. След като Рокстър свърши да се присмива на забелязаните от него червени точки по краката ми, причинени от обезкосмяването, изведнъж придоби сериозно изражение. Заговори как е мислил по въпроса и макар да желае да има свои собствени деца и наистина му се струва редно да е с някоя на неговата възраст, а освен това няма представа как биха реагирали приятелите му или пък майка му, не би могъл да си представи, че ще открие жена, с която да се разбира по-добре, отколкото с мен. И че искал да поеме ролята си, както е редно, да се катери по дървета из Хампстед Хийт и да бъде татко за Мейбъл и Били.

Втренчих се в него. Аз наистина обичах Рокстър, обичах факта, че е така красив и млад, но още повече го обичах заради това кой е и какви принципи отстоява. Беше забавен и последователен, мил и практичен, емоционален, но уравновесен и имаше толкова лек характер. Но също така беше роден, когато аз съм била на двайсет и една години. И ако бяхме родени по едно и също време, как бихме могли да знаем какво щеше да се случи? Онова, което ми беше ясно, щом го погледнах, беше, че не желая да съсипвам живота на Рокстър. И без абсолютно никаква сянка на съмнение децата ми бяха най-прекрасното нещо, което имам в живота си. Не исках да го лишавам от възможността да има всичко това за себе си.

Решаващото обаче бяха подозренията ми, че макар да го искаше, Рокстър не можеше да го изпълни. Бихме пробвали, но после в някакъв момент през следващата седмица, или след шест седмици, или след шест месеца пак щеше да се почувства несигурен и отново щеше да даде заден. Истината бе тази, че на моята вече напреднала възраст от… ъъ… трийсет и пет, не исках вече цялата тази несигурност, емоционална въртележка и болка. Просто не можех да го понеса.

Освен това НЕ желаех да бъда като Джуди Денч с Даниъл Крейг на финала на „Скайфол“, възрастовата разлика между които трябва да беше същата като между нас с Рокстър. Но пък от друга страна, като си помисли човек, в „Скайфол“ тъкмо Джуди Денч беше всъщност момичето на Бонд, а не онази безхарактерна къдравелка, решила (несъмнено в пристъп на антифеминистка ексцентричност), че иска да бъде госпожица Мънипени. Джуди Денч беше тази, която Даниъл Крейг обичаше истински, и накрая я носеше под дъжд от куршуми. Но всъщност би ли правил Даниъл Крейг секс с Джуди Денч? Искам да кажа, ако не беше умряла? Колко хубаво би било да включат красиво осветена секс сцена с Джуди Денч, изглеждаща фантастично в черна камизола от „Ла Перла“. Ей това вече щеше да е нов прочит на феминизма…

— Джоунси. Пак ли се преструваш, че не преживяваш оргазъм?

Погледнах изненадано към Рокстър, който беше на едно коляно. Как можах да бъда толкова невъзпитана и да се взирам в празното пространство така дълго, когато… Боже, той беше така великолепен, но…

— Рокстър — промълвих. — Не говориш сериозно всичко това, нали? Няма да си способен да го изпълниш.

Роксби Макдъф се замисли дълбоко за миг, а после се засмя унило, изправи се и поклати глава.

— Не, Джоунси, права си. Всъщност не съм способен.

После се прегърнахме със страст и наслада, с тъга и топлота един към друг. Но аз знаех, че този път беше настъпил краят. Играта свършваше.

Откъснахме се един от друг, аз отворих очи и зърнах над рамото на Рокстър господин Уолъкър да стои закован на място и да се взира в нас.

Господин Уолъкър долови погледа ми и не реагира по никакъв начин, а просто се отдалечи с обичайния си маниер, без да казва нищо.

На път за вкъщи, завладяна от объркване, тъга, угризения и шок, задето господин Уолъкър стана свидетел на нещо, което изглеждаше като годеж, а всъщност беше раздяла, почувствах онова натрапчиво усещане, изпитвано от хората при… Че аз… Че отново в момент на раздяла не… Че е задължително да кажеш на другия… И в същия този миг като по магия телефонът бипна за получено съобщение.

Джоунси?

Да, Рокстър?

Рокстър: Просто искам да ти кажа, че винаги ще те… „О“.

Аз: „Б“?

Рокстър: „И“.

Аз: „Ч“

Рокстър: „А“.

Аз: „М“.

Рокстър: „И“

Аз: „А“?

Рокстър: „З“.

Аз: „СГ“.

Рокстър: „П“.

Аз: ХХХ

Винаги ще те обичам. И аз. Супер гигантска прегръдка. (Или възможно е пай).

Зачаках. Щеше ли да ме остави да съм последна в тази последна поредица от съобщения? Бипване.

Нямах предвид прегръщане, а повръщане.

Ново бипване.

Не. Предишното беше вярно. И винаги ще е. Недей да отговаряш. ХХХ

Роксби Макдъф: джентълмен докрай.