Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бриджет Джоунс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mad About The Boy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Хелън Филдинг

Заглавие: Бриджет Джоунс: Луда по онова момче

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Жечка Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Здравка Букова

ISBN: 978-619-150-337-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7891

История

  1. — Добавяне

Трета част
Завръщане в хаоса

Ужасен, противен, много скапан ден

Вторник, 4 юни 2013 г.

61 кг; калории 5822; работа 0; млади гаджета 0; уважение от страна на филмовата компания 0; уважение от страна на училището 0; погълнати докрай опаковки с настъргано сирене 2; погълнати докрай опаковки с овесени бисквити 1; погълнати цели зеленчуци 1 (зелка).

9 ч. Ммм. Поредната свръхеротична нощ с Рокстър. Макар че в същото време чувствам една идея безпокойство. Били и Мейбъл не бяха съвсем заспали, когато се прибрахме и слязоха долу пищящи, защото според Били Мейбъл метнала по него Плюнка и го „ослепила“ в едното око. Отне цяла вечност да ги приспя отново.

Когато се върнах долу, преди още да е разбрал, че съм там, Рокстър имаше малко раздразнен вид.

Извиних се, а той вдигна поглед, засмя се с обичайния си ведър маниер и отвърна:

— Просто не си представях, че ще прекарам вечерта по този начин.

Както и да е, веднъж щом храната се появи, той се върна обратно към нормалното. И всичко беше приказно. Банското столче и огледалото наистина дойдоха много от полза. А миниваканцията е следващата седмица! Ще си намерим странноприемница някъде в провинцията и ще се разхождаме, ще правим секс, ще ядем и какво ли още не! Клои закара децата на училище, така че мога отрано да се захвана с „Листата“, който започва да изглежда все по-малко като невъзможна мечта и все повече като прекрасна действителност — филм, с написан от мен сценарий и с участието на Амбъргрис Билк! Така че всичко е супер. Определено. Просто трябва да се хвана и да го пренапиша.

9:15 ч. Ммм. Не спирам да си припомням моменти от случилото се снощи в банята.

9:25 ч. Току-що написах съобщение на Рокстър със съдържание: Мммм. Беше толкова хубаво, че остана.

9:45 ч. Единственият проблем е защо не отговори. „Ще ми се да имах машина на времето.“ О, боже, защо в главата ми изникват всички тези образи, в които мигом се вкопчвам: как съм се превърнала в маниачка, преследваща хората, или пък в трагично заблудена бабичка, която се поклаща в дискотеката, облечена в клин и блуза без ръкави, изложила на показ отпусната плът по ръцете, разчорлена коса, дебел тумбак и екстравагантна тиара.

9:47 ч. Добре. Трябва да се взема в ръце, да стана от леглото и да се заемам с делата си. Не мога да се помайвам наоколо само по бельо и да водя безкраен вътрешен диалог със себе си, защо младият ми любовник не е отговорил на съобщението ми, когато имам сценарий за писане, деца, за които да се грижа, и графици, към които да се придържам. Но защо не ми написа?

9:50 ч. Ще си проверя имейлите.

9:55 ч. Нищо. Само препратен имейл от Джордж от „Грийнлайт Продъкшънс“. Може да е нещо хубаво.

10 ч. О, боже мой. Току-що отворих препратения имейл и детонирах бомба.

Подател: Амбъргрис Билк

До: Джордж Кейтърнис

Току-що разговарях с Дъги. Той наистина е невероятен. Вече съм напълно запалена по „Листата“. Ужасно съм доволна, че с него сме на едно мнение писането да бъде възложено на истински сценарист.

Останах взряна в екрана в продължение на няколко секунди. „Истински сценарист.“

ИСТИНСКИ СЦЕНАРИСТ!

Грабнах четвъртинка зелка, която по някаква причина Клои беше оставила на кухненската маса (дали ги е убедила да закусват нещо със зеле от менюто в готварската книга на Гуинет Полтроу?), започнах да тикам листа в устата си, да дъвча ожесточено и да крача много бързо около кухненската маса, при което по мен и по пода се ръсеха парченца. Телефонът ми бипна. Рокстър.

Наистина беше, нали? Но сега съм ужасно объркан по повод на връзката ни. Ужасно, ужасно объркан, бейби.

Ново бипване. Съобщение от предучилищната група.

Пръстът на Мейбъл е възпален. Нокътят е на път да падне. Ако се съди по вида, в това състояние е от дни.

10:15 ч. Спокойна и уравновесена. Просто ще отворя хладилника, ще извадя пакет настъргана моцарела и ще пъхна малко в устата си заедно с още зеле.

10:16 ч. Добре, вече всичко е в устата ми. Ще глътна малко ред бул да прекарам. О! Телефонът! Може би Рокстър съжалява за изпратеното съобщение?

11 ч. Беше Имоджен от „Грийнлайт Продъкшънс“.

— Бриджет, станал е ужасен фал. Джордж ти е препратил имейл погрешка. Би ли могла да го изтриеш преди… Бриджет? Бриджет?

Не бях способна да отговоря поради пълната си уста. Втурнах се към мивката и изплюх всичко, а точно в този момент Клои се появи на върха на стълбите. Обърнах се и й се усмихнах с парченца зеле и моцарела, сипещи се от устата ми, също като някой вампир, заловен да яде човек.

— Бриджет? Бриджет? — повтаряше Имоджен в слушалката.

— Да? — отговорих и махнах бодро на Клои, като в същото време се мъчех да изплакна мивката с подвижното рамо, за да се отърва от сиренето и зелето.

— Разбра ли за пръста на Мейбъл? — прошепна Клои. Кимнах хладнокръвно и посочих към притиснатия до брадичката ми телефон. Докато слушах как Имоджен повтаря историята за имейла, препратен от Джордж по невнимание, погледът ми беше привлечен от вестника, все още прегънат на страницата, която беше чел Рокстър.

Трагичната съдба на младия любовник

От Елън Бошъп

Внезапно младите любовници са навред! Благодарение на факта, че съвременните медицински технологии запазват младоликия вид за по-дълго, все повече жени на средна възраст посвещават времето и средствата си да подобряват външността си и все повече и повече от тях се обръщат към по-младите мъже — Елън Баркин, Мадона и Сам Тейлър-Уд са само няколко от примерите. За тези по-възрастни жени, или „любителки на агнешко“, както ги наричат, предимствата са очевидни: младежки, буен, енергичен, редовен и удовлетворяващ секс; да не говорим за необременяваща компания, каквато никога не биха открили в лицето на отпуснатите и оплешивяващи партньори на средна възраст, които са твърде лениви и погълнати от собствената си особа, че да тръгнат да водят битка с напредването на годините.

— Бриджет? — не спираше да повтаря Имоджен. — Добре ли си? Какво става? Земята вика Бриджет. Бриджет? Нет-а-Порте? Минишоколадче „Марс“?

— Не! Супер! Благодаря, че се обади. Ще звънна по-късно. До скоро! — Прекъснах връзката и се върнах обратно към статията.

За младите и беззащитни момчета, които са тяхна плячка, сделката може да изглежда привлекателна. Тези жени, поне когато осветлението е приглушено, изглеждат впечатляващо запазени. Също като мариновани лимони. Няма натиск на тема бебета, не изискват от младия си любовник да расте в службата. Вместо това той получава билет за един бляскав свят, превъзхождащ най-буйните му фантазии; плюсовете на една опитна любовница, на жена, която знае какво иска в леглото, която вдига реномето му — въвежда го в обществото и му осигурява достъп до луксозни пътувания. Къде са минусите ли? Когато изпълни ролята си, може просто да остави неговата тигрица да се хвърли към следващата нищо неподозираща жертва. Както обаче все повече от тези клети създания започват да осъзнават…

— Всичко наред ли е, Бриджет? — поинтересува се Клои.

— Да, напълно. Би ли могла да се качиш и да разтребиш чекмеджетата на Мейбъл, моля те? — отправих непривично за мен спокойно, но нетърпящо възражения нареждане.

Веднъж щом Клои изчезна, сграбчих останалото парче зеле и продължих да чета, докато дъвчех зеле и парче никорет.

… те не си тръгват по свой избор, за да продължат напред, издигнали се на по-високо ниво, а биват захвърляни съкрушени и сексуално изразходвани, с разбито самочувствие, пропилели ключовата фаза от живота си, в която да градят кариера и да създадат семейство. Но почакайте мъничко! Вярно, някои от тези младежи — като Аштън Къчър — използват своята „любителка на агнешко“ като трамплин за кариерата и имиджа си. И все пак далеч по-голям е броят на изоставените и пратените обратно в мизерните им апартаментчета или стаи под наем, за да се превърнат в обект на присмех от страна на приятели, колеги и роднини, задето са били компаньони на жени, достатъчно стари да им бъдат баби, а после са изритани в собствения им свят, изглеждащ им вече печално лишен от блясък…

Захлупих се върху масата с глава върху ръцете. Проклетата Елън Бошъп. Тези хора не осъзнават ли какви вреди нанасят с повърхностните си социални обобщения? Ловят ей така от въздуха преиначени случки по разни събирания и им лепват изопачените си тълкувания — „Къде изчезна традиционната трапезария?“. И не щеш ли, навсякъде се пръкват трапезарии. После сядат да пишат претенциозни социални коментари, дето сякаш са плод на години задълбочено проучване, а не просто 1200 думи, натракани в навечерието на краен срок, с които съсипват човешки отношения и съдби, на базата на нещо, дочуто в гастропъб и на няколко размазани снимки в списание „Жега“.

— Да отида ли да взема Мейбъл и да я заведа на лекар? — попита Клои. — Добре ли си, Бриджет?

— Не, не, аз ще… отида и ще я прибера — отговорих. — Би ли написала съобщение до училището, че ще съм там възможно най-скоро?

Влязох безгрижно в тоалетната и хлопнах вратата, а мислите ми препускаха. Де да беше един проблемът ми за решаване. „Объркването“ на Рокстър, ужасната статия, „истинският сценарист“ или срамът с възпаления пръст бяха все неща, с които можех да се справя поотделно, но не и с всичко наведнъж. Очевидно възпаленият пръст трябваше да получи предимство, но можех ли да допусна някой да ме види в подобно неуравновесено състояние? Ако приберях Мейбъл с такъв трескав поглед и налудничаво изражение и я заведях на лекар, дали от училището или от лекарския кабинет нямаше да ми я отнемат?

Нужно ми е равновесие. Налагаше се да прочистя главата си, защото, както се казва в „Как да останем вменяеми“, умът е гъвкав.

Поех дълбоко въздух няколко пъти и викнах: „Мамооооо!“ в молитва към майката на Вселената.

Погледнах се в огледалото. Нещата наистина не бяха розови. Измих си лицето, пооправих косата си с пръсти, излязох от тоалетната и подминах Клои с благосклонна усмивка на лицето, достойна за господарката на дома, като пренебрегнах дребните факти, че в единайсет още съм по бельо и че може да ме е чула как изкрещях в банята.

13 ч. Мейбъл изглеждаше доста развълнувана по повод пръста си. Всъщност не беше толкова зле, колкото го изкараха, но все пак беше трудно да се разбере как една отговорна майка не би забелязала състоянието му толкова дълго.

В лекарския кабинет стоях пред двете рецепционистки в продължение на четири минути, докато те продължаваха да тракат по клавиатурите, необезпокоявани от това обстоятелство, сякаш а) аз не бях там и б) и двете творяха дълбокомислена поезия. В същото време Мейбъл припкаше весело из чакалнята и събираше листовки от пластмасовата стойка на стената.

— Ще почета! — заяви и започна да чете на глас. — „Г“ — „о“ — „н“ — „о“ — „р“…

— Браво миличка — похвалих я и най-накрая се настаних на един стол, нетърпелива да проверя съобщенията си, за да видя дали от „Грийнлайт Продъкшънс“, или Рокстър, или някой изобщо има да каже нещо, с което да ме накара да се чувствам по-добре.

— „Г“ — „о“ — „н“ — „о“ — „р“ — „е“ — „я“.

— Толкова си умничка! — промърморих.

— Гонорея! — закрещя тържествуващо тя и отвори листовката. — О, има картинки! Почети ми от „Гонорея“.

— О! Ха-ха! — измънках, дръпнах листовките и ги напъхах в чантата си. — Да проверим дали има още интересни материали — предложих и се взрях в многобройните разноцветни брошури: „Сифилис“, „Неспецифичен уретрит“, „Кондоми за мъже и жени“ и — вече твърде неактуалната — „Пубисни въшки“.

— Да поиграем с играчките — опитах се да я разсея.

— Не мога да повярвам, че не съм го забелязала — оправдах се, когато най-сетне влязохме при лекаря.

— Понякога се развиват ужасно бързо — отвърна с разбиране той. — Просто ще са й нужни малко антибиотици и ще се оправи.

След като приключихме в лекарския кабинет, отидохме до аптеката, където купихме лепенки с Дисни принцеси и Мейбъл пожела да се върне обратно в училище.

14 ч. Прибрах се у дома, доволна, че ще имам къщата само за себе си, и седнах да… Какво да правя обаче? Да работя? Само че бях уволнена, нали така?

Всичко ми се струва мрачно и посърнало.

О, момент, още съм с тъмните очила с диоптър.

15:15 ч. Прекарах двайсет минути, взряна мелодраматично в празното пространство в усилие да не си представям как се застрелвам като някоя Хеда Габлер, а после се залових да издирвам медальон във формата на череп или кинжал в Нет-а-Порте. Изведнъж осъзнах, че е време да прибера Били и Мейбъл от училище.

18 ч. Вече бях в пълна паника, когато с Мейбъл стигнахме до училището на Били, защото бяхме закъснели, а първо трябваше да мина през канцеларията заради часовете по фагот на Били.

— Носите ли молбата? — попита училищната секретарка Валъри.

Започнах да се ровя в хаоса на дамската ми чанта, като трупах хартии на гишето.

— О, здравейте, господин Уолъкър — рече Валъри.

Вдигнах поглед и ето го и него, подсмихващ се както винаги.

— Добре ли вървят нещата? — попита и се втренчи в бъркотията пред мен. Проследих погледа му. „Сифилис — да се погрижим за сексуалното си здраве“, „Гонорея — признаци и симптоми“, „Сексуално здраве онлайн! Ръководство за употреба“.

— Не са мои — отсякох.

— Добре, добре.

— На Мейбъл са!

— На Мейбъл! Ами, в такъв случай няма проблем. — Той вече се тресеше от смях. Аз сграбчих листовките и ги напъхах в чантата си.

— Хей! — обади се Мейбъл. — Тези са си мои. Дай си ми ги!

Мейбъл бръкна в чантата ми и дръпна тази, гласяща „Гонорея — признаци и симптоми“. Помъчих се да я изтръгна от нея изключително неизискано, но Мейбъл не пускаше.

— Това са си моите листовки — заяви укорно Мейбъл и добави за ефект: — Мамка му!

— При това са много полезни листовки — намеси се господин Уолъкър и се наведе към нея. — Защо не вземеш тази и не дадеш останалите на мама?

— Благодаря, господин Уолъкър — произнесох хладно, но любезно, а после се понесох изискано към вратата, като едва не съборих Мейбъл по стълбите, но все пак напуснах в относително елегантен маниер.

— Бриджет! — изрева изведнъж господин Уолъкър, като че бях едно от момчетата. Обърнах се изненадано. Преди никога не ме беше наричал Бриджет. — Не забравихте ли нещо? — Взрях се неразбиращо в него.

— Били? — Той се обърна към Били, който дотича и се усмихна заговорнически на господин Уолъкър. И двамата ми се заподхилкваха.

— Понякога дори забравя да стане от леглото — уведоми го Били.

— Мога да се обзаложа — отвърна господин Уолъкър.

— Хайде, деца! — подканих ги в опит да възвърна позициите си.

— Да, майко — произнесе Мейбъл с непогрешима доза ирония, която, честно казано, беше вбесяваща у толкова малко дете.

— Благодаря, дъще — отговорих спокойно. — Побързайте! Довиждане, господин Уолъкър.

Когато се прибрахме вкъщи, двамата с Били се тръшнахме на дивана, докато Мейбъл си играеше доволно със своите листовки за сексуално здраве.

— Получих лоша оценка за домашното си — съобщи Били.

— Аз получих лоша оценка за моя сценарий.

Показах му имейла за „истинския сценарист“. Били ми подаде скицника си с оцветената картинка на бога-слон Ганеша. Бележката на учителката под нея гласеше:

„Допада ми комбинацията от жълто, зелено и червено на главата му. Не съм убедена обаче, че многоцветните уши са се получили добре.“

Взряхме се печално един в друг, а после се разкикотихме.

— Да си вземем ли овесени бисквити? — предложих.

Изядохме целия пакет, но то си е все едно че сме яли мюсли, нали така?