Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (18)

Как да не се държите при свалка

Сряда, 12 септември 2012 г.

60 кг (свалила съм 1 кг от усилени движения на палеца при писане на съобщения); минути, прекарани във фантазиране за Коженояке 347; брой проверявания за съобщение от Коженояке 37; съобщения от Коженояке 0; брой проверявания за имейл от Коженояке въпреки факта, че Коженояке дори няма имейл адреса ми 12 (налудничаво); общо събрани минути закъснение за училище 27.

14:30 ч. Ммм. Току-що се върнах от обяд с Коженояке на Примроуз Хил. Още повече имаше вид на някой от реклама за коли. Този път носеше кафяво кожено яке и авиаторски очила. Беше необичайно топъл и ясен есенен ден и небето беше синьо, така че можахме да седнем на тротоара пред кафенето.

ДОБРЕ

Обичам го. Обичам го.

НЕ Е ДОБРЕ

Приблизително на моята възраст е, разведен, с две деца. И се казва Анди — толкова хубаво име.

АНДИ??

Когато седнах на масата, той си свали очилата. Очите му бяха като езера. Езера, пълни със съвсем светла вода като в тропическите морета…

НЕ СЕ УВЛИЧАЙ.

… само че кафяви. Обичам го. Боговете на свалките най-сетне ми се усмихнаха.

ОПИТАЙ СЕ ДА ЗАПАЗИШ КАПКА ОБЕКТИВНОСТ

Той НАИСТИНА разбира проблемите на самотните родители. Каза неща като „На колко години са децата ти?“.

По време на целия обяд се чувствах като опасно възбудено кученце, което ще започне да клати крака му.

НЕ СЕ ПОДДАВАЙ НА ПРИБЪРЗАНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ФАНТАЗИИ

Ще бъде толкова хубаво да правим секс в неделя сутрин, мислех си, а после ще закусваме заедно с всичките деца и ще се смеем. Ще се нанесем на едно място, след като сме продали къщите си, за да купим такава, от която децата да могат да ходят пеша до училище. Точно когато си казвах, че в такъв случай бихме могли да имаме една кола и да избегнем проблема с разрешението за паркиране, той ме прекъсна:

— Искаш ли кафе?

Примигнах дезориентирано към него и едва не изтърсих:

— Мислиш ли, че бихме се справили с една кола?

НА ПЪРВАТА СРЕЩА ГО ОСТАВИ ТОЙ ДА ПЛАТИ

Когато пристигна сметката, аз извадих картата си с изключително решителен жест и отсякох:

— Не, остави на мен. — А после добавих: — Ще я поделим ли?

— Аз ще платя — отвърна той, като ме гледаше някак странно. Може би вече е бил наясно, че и той ме обича?

РЕАГИРАЙ НА ОНОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, А НЕ НА ОНОВА, КОЕТО ТИ СЕ ЩЕ НА ТЕБ

След обяда, неспособна да понеса, че идва краят, аз предложих да се разходим по хълма. Беше толкова прекрасно. Когато стигнахме до колата му, макар да бях наясно, че е малко вероятно, надявах се да ме целуне отново, но той ми лепна кратка целувка на бузата.

— Пази се.

Изпаднах в паника.

— Дали според теб е добра идея да се видим отново? — избъбрих.

Може да беше малко директно, но МИСЛЯ, че беше съвсем намясто.

НЕ БЕШЕ

— Разбира се — подсмихна се той. — Чудех се кога ще побегнеш с писъци. — После ми отправи широката си усмивка като от реклама за автомобил и се качи в своя.

Толкова е забавен!

НЕ ДОПУСКАЙ ДА ОБЪРКВА ЖИВОТА ТИ И ДА ПОДРИВА РАВНОВЕСИЕТО В НЕГО

О, това е безнадеждно. Не мога цял ден да лежа в леглото и да мастурбирам, когато имам сценарий за писане и деца, за които да се грижа.

Четвъртък, 13 септември 2012 г.

НЕ СЕ ЗАХЛАСВАЙ И НЕ ФАНТАЗИРАЙ, ДОКАТО ШОФИРАШ

8:30 ч. Хм. Работата е там, че когато попитах: „Дали според теб е добра идея да се видим отново?“, той не отговори „Не“, а каза „Разбира се“. Това значи „Да“, нали така? Но тогава защо не спомена нещо за следващия път, когато се сбогувахме? Или защо не изпрати съобщение? Уууф!

9:30 ч. Точно завих зад един завой и едно такси спря пред мен по най-егоистичен начин, без да има каквато и да било причина. Зад мен се точеше безкрайна колона автомобили.

Заобиколих таксито и изгледах злобно шофьора. После в мига, щом погледнах напред, забелязах, че срещу мен се движи друга кола, а мъжът зад волана ми прави знаци и оформя с устни: „Върни на заден. Върни на заден!“, като че бях някаква идиотка.

Мъжете са едни шофьори, няма що, казах си и му отправих неприличен жест. (С изключение на Коженояке, за когото съм сигурна, че проявява уважение към околните.) О, вижте ни само! Погледнете какви сме мъжкари! Ще прегазим беззащитните жени, ще ги принудим със сила да върнат на заден ход.

— Мамо — обади се Били. — Таксито спря, та другата кола да може да мине.

Изведнъж ми стана ясно за какво говореше Били. Идващата насреща кола ВЕЧЕ БЕШЕ ТАМ и шофьорът на таксито, който все пак е с опит на пътя, й даваше предимството. Сега аз излизах нахаканата женска в джип (само дето не бях с джип де), която беше изпреварила опитния шофьор и се помъчи да отнеме предимството на насрещната кола.

Опитах са да оформя „Съжалявам!“ с устни, докато давах на заден, но човекът ме гледаше със същата ядосана и невярваща физиономия, изразяваща въпроса „Накъде отива този свят?“, която аз самата съм склонна да правя при всяко пътуване до училище сутрин.

— И така! — заявих бодро веднъж щом се озовахме зад ъгъла. — Какви часове имаш днес, Били? Физическо?

— Мамо.

Погледнах назад към него. Същите очи. Същият тон, когато не съм на върха си.

— Какво? — попитах.

— Защото се държа глупаво ли го казваш?

Петък, 14 септември 2012 г.

НЕ МУ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТЕ ПРАВИ ОТНЕСЕНА И НАЛУДНИЧАВА

Току-що осъществих контакт с интересната съседка бохемка, но бях толкова разсеяна, че тотално оплесках нещата. Връщах се от колата, когато я видях да влиза в къщата си. Носеше вълнена шапка с няколко пискюла с топчета в краищата, обувки „Док Мартенс“ на платформи и дреха, която представляваше смесица между шинел на германски офицер от Втората световна война и кринолин с къдрички в долния край.

— Здравей — най-неочаквано се обърна към мен тя. — Аз съм Ребека. Не живееш ли точно срещу нас?

— Да — отвърнах въодушевено и се впуснах в нервен монолог. — Децата ти изглеждат на същата възраст като моите. На колко години са? Каква хубава шапка!…

Всичко мина много добре и накрая Ребека каза:

— Ами може да похлопаме на вратата ти и да ги съберем да си поиграят. Не те ли кара този израз да искаш да се застреляш… някой път?

— Ха-ха! Точно такова желание поражда у мен — отвърнах аз и изпълних несръчна пантомима, в която се прострелях сама в главата. — Би било чудесно. До скоро! — После пресякох улицата и влязох в къщата, като вътрешно ликувах, че ще станем приятелки и може би дори ще я представя на Коженояке и…

— Почакай! — викна изведнъж Ребека.

Обърнах се.

— Това не е ли дъщеря ти?

По дяволите! Напълно бях забравила, че Мейбъл е с мен. Тя стоеше смаяна пред къщата на Ребека, изоставена съвсем сама на тротоара.

ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ КАК ТЕ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАШ.

НЯКЪДЕ В СПИСЪКА — „ВЪЗБУДЕНА“, „НУЖДАЕЩА СЕ ОТ ХАПЧЕ ЗА УСПОКОЯВАНЕ НА НЕРВЕН СТОМАХ“ — ТРЯБВА ДА ПРИСЪСТВА „ЩАСТЛИВА“

21:15 ч. Още нямам съобщение. Цялата тази история с Коженояке ме прави ужасно нервна и кара стомаха ми да се свива на топка.