Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (33)

Среща с по-млад мъж

Вторник, 22 януари 2013 г. (продължение)

Сгуших се смутено в палтото си. Рокстър се разсмя.

— Всичко е наред. Какво ще пиеш?

— Бяло вино, моля — отговорих притеснено и инстинктивно посегнах към телефона.

— Много добре. Ще ти конфискувам апарата, докато не се отпуснеш.

Отне ми телефона, прибра го в джоба си и повика сервитьорката, всичко в едно плавно движение.

— Та да можеш да ме умъртвиш ли? — попитах, приковала поглед към джоба му със смесени чувства на възбуда и тревожност, като си казах, че ако поискам да призова Том или Талита, ще се наложи да го просна на земята и да изтръгна със сила телефона си от него.

— Не, телефонът ти не ми е нужен, за да те умъртвявам. Просто не желая случващото се да бъде туитвано на живо пред затаилите дъх туитърати.

Той завъртя глава, а аз погълнах с поглед изчистените линии на профила му: съвършените нос, скули, вежди. Очите му бяха лешникови на цвят и искряха. Той беше така… млад. Кожата му имаше свеж тен, зъбите му бяха бели, а косата, гъста и лъскава — една идея твърде дълга според последната мода, достигаше до яката му. Устните му бяха очертани с тънко бяло ръбче, каквото има само при младите.

— Харесвам очилата ти — отбеляза, докато ми подаваше виното.

— Благодаря — отвърнах невъзмутимо. (С прогресивни лещи са, така че виждам нормално и в същото време съм способна да чета. Реших да ги нося, та да не забележи, че съм достатъчно стара, за да се нуждая от очила за четене.)

— Може ли да ги сваля? — попита и прозвуча, сякаш говореше за дрехите ми.

— Добре — съгласих се. Той ги махна от лицето ми и ги остави на бара, като отърка леко ръка в моята, загледан в мен.

— Много по-хубава си, отколкото на снимката.

— Рокстър, на снимката ми се вижда само яйце — възразих и отпих от виното си, припомняйки си твърде късно, че от мен се очакваше да седя въздържано и да го оставя да ме наблюдава как потърквам изкусително столчето на чашата.

— Знам.

— Не се ли притесняваше, че може да се окажа стокилограмов травестит?

— Да. На бара стоят осем мои приятели, готови да ме защитят.

— Това е тревожещо — казах. — Аз съм подредила група наемни убийци на отсрещния тротоар, в случай че се опиташ да ме убиеш и изядеш след това.

— До един полирани без съмнение, а?

Тъкмо отпивах от чашата си и се засмях насред глътката, задавих се с виното още в устата ми и от гърлото ми започна да изригва повръщано.

— Добре ли си?

Махнах с ръка. Устата ми беше пълна със смесица от вино и повръщано. Рокстър ми подаде няколко хартиени салфетки. Някак се добрах до тоалетните със салфетки, притиснати към устата. Влязох тъкмо навреме и изплюх повръщаното/виното в мивката, като се питах дали да не добавя „Не повръщай в устата си в началото на първа среща“ към правилата за свалки.

Изплакнах устата си и си припомних с облекчение, че някъде на дъното на чантата ми имаше детска четка за зъби. И дъвка.

Когато се появих навън, Рокстър беше намерил маса за нас и гледаше телефона си.

— Мислех, че аз съм обсебеният от повръщано — заговори, без да вдига поглед. — Тъкмо разказвам на последователите ти за случилото се.

— Не го правиш.

— Нееее. — Той ми подаде обратно моя телефон и започна да се смее. — Добре ли си? — Вече се смееше така неудържимо, че едва успяваше да произнесе думите. — Съжалявам, просто не мога да повярвам, че повърна в устата си на първата ни среща.

Насред кикотенето си осъзнах, че той каза „първата ни среща“. А „първата“ повече от ясно навеждаше на мисълта, че ще има и други въпреки сценката с повръщането.

— Сега ще вземеш и да пръцнеш ли? — попита точно в мига, когато сервитьорът пристигна с менютата.

— Млъквай, Рокстър — изкисках се. Ама наистина, държането му е като на седемгодишен, но това беше добре, защото ме караше да се чувствам като у дома. И може би пред мен стоеше човек, който нямаше да е шокиран до крайност от излагането на показ на някои телесни функции в нашето домакинство.

Отворихме менютата и аз осъзнах, че очилата ми ги няма.

Взрях се паникьосано в размазаните букви. Рокстър не забеляза. Изглеждаше безумно развълнуван от храната.

— Ммм. Ти какво ще си поръчаш, Джоунси?

Погледнах го досущ като заек, заслепен от фаровете на приближаваща кола.

— Наред ли е всичко?

— Изгубих си очилата — измънках смутено.

— Явно сме ги оставили на бара — заяви и стана. Възхитена от впечатляващата му младежка физика, аз го наблюдавах как се върна до мястото, където стояхме по-рано, озърна се и попита бармана.

— Няма ги — обясни със загрижена физиономия, когато се върна. — Скъпи ли са?

— Не, не, всичко е наред — излъгах. (Бяха скъпи. И наистина си ги обичах.)

— Искаш ли да ти прочета менюто? Бих могъл да ти нарежа храната, ако се налага. — Отново се засмя. — Трябва да внимаваме за зъбите ти.

— Рокстър, тази сфера на закачки е нежелателна.

— Знам, знам, съжалявам.

След като ми прочете менюто, аз се помъчих да си припомня правилата за свалки и плъзнах деликатно пръст нагоре-надолу по столчето на чашата за вино, но май нямаше никакъв смисъл, тъй като Рокстър вече беше поел коляното ми между силните си млади бедра. Осъзнах, че дори насред цялата тази тръпка съм ТВЪРДО РЕШЕНА да си намеря очилата. Толкова е лесно да допуснеш такова нещо, когато вниманието ти е сексуално ангажирано и си притеснена, а очилата бяха наистина хубави.

— Ще отида да проверя под столовете около бара — обявих, след като поръчахме.

— Коленете ти ще го понесат ли?

— Престани.

Накрая и двамата се озовахме пълзящи под бар столовете. Две много млади момичета, които седяха на старите ни места, показаха нескрито презрение. Изведнъж почувствах, че ще умра от срам, задето съм на среща с толкова по-млад мъж и го принуждавам да дири под краката на момичета моите очила за четене.

— Няма никакви очила, ясно ли е? — произнесе едно от момичетата, като се втренчи невъзпитано в мен.

Рокстър завъртя очи в гримаса и отново се приведе до коленете й с думите:

— Тъй и тъй съм тук, ще поогледам… — И зашари с ръце по пода. На момичетата никак не им стана драго. В един миг Рокстър се изправи и триумфално размаха очилата.

— Намерих ги — обяви и ги намести обратно на носа ми. — Ето, любима.

Целуна ме демонстративно по устните, хвърли поглед към момичетата и ме отведе обратно до масата ни, а аз се постарах да възвърна хладнокръвието си с надеждата, че не е вкусил повръщано.

Разговорът се лееше непринудено. Истинското му име е Роксби Макдъф и работи за благотворителна екологична организация. Запознал се с Талита в шоуто й и прескочил от нейния Туитър в моя.

— Значи те тегли към по-зряла плячка?

— Не ми е по вкуса този израз — отвърна той.

— Ударението е по-скоро върху ловеца, отколкото… върху дивеча.

Сконфузването ми трябва да е било очевидно, защото той добави меко:

— Харесвам по-възрастни жени. Те са по-наясно какво правят. Имат повече какво да кажат. Ами ти? Какво правиш с по-млад мъж извън Туитър?

— Просто се опитвам да разширя кръгозора си — подхвърлих безгрижно.

Рокстър ме погледна от упор, без да мига.

— Определено мога да ти помогна за това.