Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (19)

Правило номер едно при свалки

Събота, 15 септември 2012 г.

НЕ ПИШИ СЪОБЩЕНИЯ НА ПИЯНА ГЛАВА

20:15 ч. Дааа! Телефонът!

21 ч. — О, здравей мила! — Майка ми.

По дяволите! Изпаднала в пълна паника, се чудя дали Коженояке може да ми изпрати съобщение, докато мама е на телефона.

— Бриджет? Бриджет? На линия ли си още? Взе ли решение за круиза?

— Хм, ами… струва ми се, че може да е малко…

— Не е зле да знаеш, че повечето хора от „Сейнт Осуалдс“ ще бъдат с внуците си. Това е важен момент от годината, когато хората прекарват време с внуците си. Джули Ендърбъри и Майкъл ще водят цялото семейство на Кабо Верде.

— Ами внуците на Уна? — контрирах аз.

— Тази година е ред на сватовете й.

— Да, добре.

Другите баба и дядо. Адмирал Дарси и Илейн всъщност се държаха изключително мило с Били и Мейбъл и подхождаха много методично, като ги канеха един по един на добре планирани кратки посещения, за да ги поглезят. Но не вярвам, че биха понесли гостуването ни за Коледа. Дори когато Марк беше жив, канеше ги в старата ни просторна къща в Холанд Парк, но винаги наемаше готвач, който да приготви коледната вечеря, като твърдеше, че това нямало нищо общо с моите кулинарни умения, а целта била всички да се отпуснат и да се насладят на компанията един на друг. Въпреки че… Защо да не се „отпуснат“, когато готвя аз? Може би все пак е имало нещо общо с моето готвене.

— Бриджет? На линия ли си? Просто не искам да бъдеш сама — разнесе се настойчивият глас на мама. — Все пак още има кога да се реши.

— Чудесно! Значи ще измислим нещо — отвърнах. — До Коледа има много време.

Канеше се да ходи на водна зумба. Ще ми се татко да беше жив, та да държи мама под контрол, да се смеем заедно за какво ли не и да ме прегръща. Ще ми се да можех да се натаралянкам с цяла бутилка вино.

21:15 ч. Току-що чух Клои да се прибира от вечер, прекарана в Камдън. Ще спи на разтегателния диван, за да може утре рано да отиде на тай-чи.

21:30 ч. След като тя вече е тук, мисля да си сипя малка чаша вино за повдигане на настроението.

ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ! ДОРИ НЕ ОТВАРЯЙ ВИНОТО, АКО НЕ СИ ЗАЛЕПИЛА НА ТЕЛЕФОНА БЕЛЕЖКА, ГЛАСЯЩА „НЕ ПИШИ СЪОБЩЕНИЯ“, И НЕ СИ ГО КАЧИЛА НА НЯКОЙ ВИСОК РАФТ

21:45 ч. Така е много по-добре. Ще си пусна малко музика. Да речем „Плей дъ Гейм“ на „Куин“. Гледната точка на гей винаги е поучителна, особено в музикална форма. Мммм. Коженояке. Как ми се иска да ми напише съобщение, да се срещнем и да правим чувствен…

22 ч. Може би още една мъничка чаша вино.

ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ!

22:05 ч. Харесвам „Куин“.

22:20 ч. Ммм. Танцувам.

„Животът си е твой!… На недостъпен роля не играй…“

22:20 ч. Ами да, самата истина. „Любовта пулсира и кипи в моите веееени!“ Убичам Коженояки! Комлексарският потхот само ти вреди. Любовта е бликъщ извор.

НЕ ПРИЕМАЙ ТЕКСТОВЕТЕ НА ПЕСНИ КАТО СЪВЕТИ ЗА ПОВЕДЕНИЕ, ОСОБЕНО КАТО СИ ПОДПИЙНАЛА

22:21 ч. Ей на, човекът го казва, дансе прая на недостъпна. Що пък данму напиша?

Уууф! Схващате ли, точно това е проблемът на модерния свят. Ако бяхме във времената, когато се пишеха писма, нямаше да тръгна да издирвам химикалка, лист, плик, марка и домашния адрес на Коженояке, че пък после и да хукна навън в 23:30 ч. да търся пощенска кутия, когато в къщата има две деца. А един есемес отпътува само с леко движение на пръста също като атомна бомба или ракета с далечен обсег.

22:35 ч. Ейсига натиснах „испрати“. Яко, а?

НЕ ПИШИ СЪОБЩЕНИЯ НА ПИЯНА ГЛАВА