Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (45)

Пожар! Пожар!

Сряда, 1 май 2013 г.

Мили боже. Тази сутрин, вместо да остане в спалнята, докато аз съм долу и се занимавам с децата, Рокстър каза:

— Мисля, че е редно да сляза долу за закуска.

— Добре — отговорих, доволна, но и леко притеснена, че децата може да заформят бой с ножове и кървава баня, като в същото време се чудех дали Рокстър е тласкан от желание да вземе участие в живота на семейството ни или просто от идеята за храна. — Ще подготвя нещата и после можеш да слезеш!

Всичко вървеше идеално! Били и Мейбъл бяха облечени и седяха послушно до масата, а аз реших да изпека наденички! Понеже знам колко много Рокстър си пада по пълна английска закуска!

Когато Рокстър се появи свеж и бодър на вид, Били не реагира по никакъв начин, а Мейбъл продължи да се храни, взряна сериозно в Рокстър. Изобщо не откъсваше очи от него. Рокстър се засмя.

— Здравей, Били. Здравей, Мейбъл. Аз съм Рокстър. Остана ли нещо за мен?

— Мама приготвя наденички — обясни Били и хвърли поглед към печката. — О! — възкликна с блеснали очи. — Те са се подпалили.

— Не са се подпалили — заявих възмутено. — Гори само мазнината, която са пуснали. Наденичките са си добре, те…

Задейства се противодимната аларма. Интересно, че преди никога не се беше задействала. Не сте чували по-ужасен шум. Оглушителен.

— Ще се помъча да я открия — казах.

— Може би е редно първо да угасим огъня — ревна Рокстър, а после изключи газта, дръпна наденичките и металното фолио с едно плавно движение и ги хвърли в мивката, като същевременно се опитваше да надвика алармата:

— Къде е контейнерът за хранителни отпадъци?

— Ето там! — отвърнах, като трескаво прехвърлях всевъзможни готварски книги, за да проверя дали ще открия брошура за противодимната аларма. Не открих нищо, с изключение на упътване за робот „Магимикс“, който вече не притежаваме. Също така откъде изобщо звучеше противопожарната аларма? Огледах се и установих, че всички са изчезнали. Къде ли бяха? Нима бяха взели съвместно решение да избягат от мен и да отидат да живеят у Рокстър заедно с неговите съквартиранти, където биха могли необезпокоявани да играят на видео игри по цял ден, да ядат идеално изпечени наденички и да слушат популярна музика от днешни времена, а не „Пукна се зората“ на Кат Стивънс?

Противодимната аларма млъкна. Рокстър се появи по стълбите с широка усмивка на лицето.

— Защо спря?

— Изключих я. На капака има изписан код, което би било зле, ако си крадец, но идва точно на място, ако си младо гадже и в кухнята горят наденички.

— Къде са децата?

— Мисля, че се качиха горе. Ела тук.

Той ме стисна в здравата си прегръдка.

— Не е от значение. Беше забавно.

— Все оплесквам всичко.

— Не, няма такова нещо — прошепна. — Пожарите и нашествията на насекоми са все неща, които могат да се случат на всеки. — Започнахме да се целуваме. — По-добре да спрем — каза той. — Или ще има още наденички за гасене.

Качихме се горе да издирим децата и установихме, че са се прибрали кротко в стаята си и играят с динозаврите.

— Е! Ще тръгваме ли за училище? — попитах бодро.

— Добре — отвърна Били, сякаш не се бе случило нищо необичайно.

И така, нашата пъстра дружина, състояща се от мен, Били, Мейбъл и Рокстър пое навън, за да бъдем посрещнати от съседка от другия край на улицата, която ни изгледа подозрително и попита:

— Пожар ли подпалихте?

— И още какъв, бейби — отвърна Рокстър. — До скоро, Били. До скоро, Мейбъл.

— До скоро, Рокстър — припяха бодро те, при което той ме шляпна по дупето и пое към метрото.

Но сега май ме обзема пристъп на паника. Това значи ли, че нещата между нас се придвижват на по-сериозно ниво? Със сигурност не е препоръчително Рокстър да създава прекалено тесни връзки с децата, в случай че… Може би ще му пратя есемес и ще го поканя на партито на Талита!

10:35 ч. Импулсивно взех, че изпратих съобщение:

Талита те кани на бляскавата си шейсетгодишнина на 24-ти май. Наистина ще е мн. бляск. и ще има КУПИЩА ХРАНА! Искаш ли да дойдеш?.

И ето че мигом започнах да съжалявам.

10:36 ч. Никакъв отговор. Не споменах, че съм си спомнила как на същия ден той навършва трийсет (за да не вземе да ме сметне за някаква обсебена от него маниачка), но защо трябваше да уточнявам, че става дума за шейсетгодишнина? Защо? Кое би могло да е по-отблъскващо? Защо не можем да трием вече изпратени съобщения?

10:40 ч. Рокстър не отговори. Ох-ох! Телефонът! Може би Рокстър звъни, за да скъса с мен, понеже имам шейсетгодишни приятели.

11 ч. Беше Джордж от „Грийнлайт Продъкшънс“. Проведохме доста изнервящ разговор, по време на който в рамките на няколко минути Джордж първо се намираше в лимузина, после се озова в магазин за подаръци и накрая се качваше на самолет, като едновременно ми даваше инструкции, свързани с пренаписването и ръсеше реплики от сорта:

— Не! Не го увивайте! Гоня самолет! Всъщност, увийте го!

Накрая, докато отварях съобщение от Рокстър, заявих надуто:

— Джордж, да ти кажа право, крайно затруднително ми е да схвана логиката в инструкциите ти, когато вниманието ти е така раздвоено.

Не съм сигурна, че ме чу, защото връзката прекъсна.

Ура. Съобщението от Рокстър гласеше: Не мога да измисля по-добро място да празнувам трийсетия си рожден ден от шейсетия юбилей на Талита, особено ако храната ще е толкова добра, както твърдиш. Стига след това да отпразнуваме подобаващо моя рожден ден в будоара ти.

И после ново съобщение, в което се казваше: Може ли като се приберем, да вечеряме отново? Овчарски пай?

Да, Рокстър.

И ново.

Чух да се споменава нещо за овчарски пай.

Да, Рокстър написах търпеливо аз.

И още едно.

Само за да сме напълно наясно. Става дума за двойна вечеря, нали? Като броим партито.