А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (96)

Глава 94

22:25 ч.

Двайсет минути по-късно в Чикаго телефонът на Майкъл започна да звъни. Емили беше сменила унищоженото си блекбъри с евтин мобилен телефон, купен от уличен търговец. Знаеше наизуст единствения номер, който й трябваше в момента. Въведе дългата поредица от цифри, натисна бутона за набиране и вдигна телефона до ухото си. Само след две иззвънявания Майкъл Торънс вдигна от другата страна на света.

— Аз съм — каза тя веднага щом се свърза.

— Ем!

Въодушевлението, с което я поздрави годеникът й, беше като балсам за нейните рани. Беше се свързала, бяха живи и имаше сили да го предупреди.

— Майкъл, трябва веднага да се махнеш оттам — каза тя, като пропусна обичайните им поздрави. Нямаше време да му обяснява подробностите.

— Какви ги говориш, Ем? Добре ли си?

— Майк, просто ми се довери, моля те. Трябва да се махнеш. В опасност си. Помниш ли мъжете, които са дошли да те разпитват?

Пулсът на Майкъл започна да се ускорява, подбуден от неочакваната настойчивост в гласа на Емили.

— Помня ги, разбира се.

— Ще се върнат, Майки, и този път няма да задават въпроси. Трябва да се махнеш, да отидеш на някое сигурно място.

— Емили, защо им е да се връщат за мен? — Майкъл стоеше застинал насред апартамента си с телефон в ръка, изпълнен с отчаяно желание да разбере причината за умолителния тон на годеницата си.

— Защото си свързан с мен. А знаят, че аз мога да ги разоблича. Затова си изложен… на риск.

Майкъл се опита да открие смисъл в думите на Емили.

— Това има ли нещо общо с падението на президента? — Медиите в цяла Америка вече предричаха края на режима му. „Предстоящ импийчмънт“ беше ключовата фраза на деня. Майкъл си спомни смразяващия интерес на мъжете, които го разпитваха, към политическите връзки на Емили.

— Има всичко общо с него. Както и с библиотеката. И с Обществото и Съвета. Всичко е свързано — отговори тя и накратко му нахвърля събитията от последните няколко часа.

Майкъл прие новината със забележително самообладание, като постоянно я питаше дали е добре — „Имам предвид, наистина добре“ — но с изключение на това я оставяше да говори, без да я прекъсва.

— Просто трябва да тръгваш, Майки — помоли го тя. „Моля те, разбери!“ — мислеше си отчаяно.

— Къде да отида? — Майкъл вече беше приел инструкциите на Емили и умът му бързо набелязваше възможностите. — Мога да отида в…

— Недей — прекъсна го Емили. — Не го казвай гласно. Те почти със сигурност ни подслушват. Спомняш ли си къде прекарахме първия си уикенд, след като се премести в Илинойс?

През първия уикенд след началото на стажа му в Чикаго двамата бяха отишли на къмпинг близо до живописния парк „Старвед Рок Стейт“. Бягството им от града беше невероятно романтично и тя знаеше, че Майкъл ще се сети.

— Разбира се.

— Иди там и остани, докато се свържа с теб. — Емили си мислеше за всички потенциални начини, по които хората на Съвета можеше да се опитат да го открият. — Вземи колата на някой колега. Положително са наясно каква е твоята. Остави мобилния вкъщи — не го вземай дори изключен. Когато е безопасно, ще изпратя някой да те вземе. Не използвай кредитните си карти. Нищо. Просто иди там и ме чакай.

Майкъл се поколеба за миг.

— Добре, Ем. Ще отида. А ти къде отиваш? В Оксфорд ли се връщаш?

Емили направи пауза. Когато проговори, гласът й беше изпълнен с решителност, но отговорът й беше преднамерено неопределен:

— Трябва пак да отида да видя един нов приятел.

Две минути след като приключи разговора си с Майкъл с най-твърдото „Обичам те“, което бе изричала някога, Емили стоеше на бордюра на улица „Терсане“ — един от малкото пътища, които извеждаха от Галата — с протегната ръка, за да спре такси.

„Има още нещо, което Атанасий не ми каза — размишляваше тя. — Разказа ми старото, за миналото. Но има и нещо ново, нещо повече, което трябва да разбера.“

Поначало не беше очаквала разказът на египтянина за библиотеката, Обществото и историята му да е пълен, но сега, когато разполагаше с последното късче, оставено от Арно, усещаше, че трябва да изясни съдържанието му с единствения човек, който може би знаеше отговора.

Спря първото такси, което се приближи, отвори вратата и се свлече на оръфаната задна седалка.

— Закарайте ме на летището — каза тя и отново затвори очи, за да смекчи пулсирането в главата си. — Цялата турска валута в портмонето ми е ваша, ако стигнем бързо.

След час и половина бе хванала директния полет от 00:30 часа за Александрия. Щеше да пристигне в Египет в 02:30 часа. Но докато летеше, си спомни, че Майкъл не беше единственият човек, когото нападателят й бе заплашил с последния си гневен монолог. Беше заявил, че Атанасий също ще се прости с живота. Емили можеше единствено да се надява да не закъснее и да успее да го предупреди.