А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (45)

Глава 43

16:55 ч. по Гринуич

След прозрението на Емили събитията се развиха бързо. На входа на Университетския колеж тя плати малка такса за честта да направи обиколка и влезе в старинната сграда. Зад варовиковите стени мина през грижливо поддържаните градини и се запъти направо към църквата на колежа. Величествената сграда се издигаше до централното здание на колежа — две впечатляващи постройки, скрити от погледа на минувачите от характерния план на самия колеж.

Емили влезе в църквата, съсредоточена върху една-единствена цел. Всички подробности от красивия интериор — статуи на предишните ректори в преддверието, украсеният със сложни гравюри дървен параван, цветният стъклопис на Ван Линге, датиращ отпреди Английската революция — привлякоха вниманието й само като потенциално местоположение на символа на библиотеката, нарисуван в писмото на Арно. Във всеки друг ден щеше да се спре пред всяка подробност от свещеното пространство, да се наслади на историческото и религиозното значение на тези, които разпознаеше, и да се опита да разбере повече за онези, които не познаваше. Беше прекарвала часове точно по този начин в параклиси и църкви през целия си живот, убедена до мозъка на костите си, че да стоиш до нещо старинно и да не му се възхитиш, е едва ли не светотатство. Но не и днес.

Нямаше представа под каква форма ще се появи символът: дали ще свети в цветен стъклопис, дали ще е издялан в камък, гравиран в дърво или втъкан в плат. Но с цялото си същество усещаше, че ще го намери някъде тук. Всяка подробност, всяка повърхност беше възможност. Отново погледна към третата страница на Арно, към малкия знак, нарисуван близо до горния край — гръцките букви бета и ета, заобиколени от малка декоративна рамка.

Мина покрай дървения параван и влезе в главната част на църквата. Вътре бяха още няколко души. Едни от тях гледаха с отворена уста интериора, други седяха на старите молитвени пейки в различни пози на религиозно почитание. Емили мина покрай тях и се отправи към олтара, като оглеждаше всяка повърхност. Не съзря нищо, което да прилича на символа на Арно. Обърна се към дясната страна на църквата и плъзна поглед над стени, пейки, прозорци и подове, докато вървеше по пътеката. „Нищо.“ Върна се при олтара и отново огледа всичко около него, а после повтори процеса с отсрещната стена и пейки. „И тук нищо.“

Разочарована, проточи врат към тавана, изработен в уж готически стил с огромните си сводове, заострени арки и впечатляващи извивки. Таванът на свой ред я изгледа мълчаливо, без да разкрива нищо.

Емили спусна поглед надолу и за сетен път се загледа в мястото край олтара, очевидната централна точка на църквата. Беше отделен от главното пространство с традиционна преграда с кръст, украсена със сложни гравюри в тъмно дърво. Майстори резбари от предишно поколение са създали от солидното дърво решетъчна конструкция и листа, които изглеждаха леки като въздух, белязани само от пласт сив прах по труднодостъпните места и няколко драскотини от вековете, през които църквата активно е била използвана като място за богопочитание.

Докато оглеждаше преградата, вниманието на Емили бе привлечено от едно от малките одраскани места в ъгъла й. Видим само откъм олтара, където сега стоеше тя, този донякъде по-груб участък бе скрит от полезрението на посетители и богомолци. От мястото, където бе застанала, Емили видя, че е не само по-обезобразен от някои от другите части, но и нараняванията по тъмното дърво са светли, сякаш са нанесени наскоро. Тя направи няколко крачки нататък и драскотините започнаха да приемат конкретна форма. Това, което отначало изглеждаше като петънце, отблизо се оказа грубо начертан квадрат с назъбени линии.

Букви, думи, заобиколени от грубо надраскани линии, и малък знак. Знакът.

Беше го намерила.

Грубо издълбан в дървото, видя символ, идентичен с този най-отгоре в писмото на Арно: гръцките букви бета и ета под знака за съкращение, заобиколени от рамка. Ненатрапчивият прост символ, насочващ към „нашата библиотека“. Под него, издълбана в дървото под малкия квадрат, следваше поредица несвързани думи.