А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (56)

Глава 54

10:35 ч.

— … главната читалня, в която се намираме в момента, е съставена от седем нива…

Двамата мъже обръщаха внимание на думите на младата екскурзоводка само доколкото да запазят дистанцията между себе си и гласа й непроменена — простата техника за поддържане на достатъчно разстояние между себе си и групата, за да останат извън полезрението на посетителите. Нямаха време да се преоблекат след пристигането си и деловите им костюми в черно и сиво, които в Оксфорд им бяха помогнали да се слеят с тълпата, ги правеха подозрителни в египетската библиотека. По-добре беше да се държат на разстояние и да избягват излишните погледи.

Продължаваха да се движат зад редиците лавици отстрани на групата. И двамата Приятели се бяха заели с отработена и убедителна преструвка, че преглеждат книгите. От време на време вземаха някоя и я прелистваха. Всеки страничен наблюдател щеше да ги помисли само за запалени читатели, разглеждащи колекцията на библиотеката. В действителност вниманието им бе приковано само върху едно: върху младата жена, която бяха проследили от Оксфорд дотук.

Доктор Емили Уес, чиято точна връзка с Пазителя си оставаше загадка, но за която вече нямаше съмнение, че е свързана с библиотеката. Емили Уес, чийто обикновен полет от Англия бе продължил един час повече от техния с частния им самолет, така че им беше лесно да стигнат в Египет преди нея. Емили Уес, всяко движение на която сега се следеше, целият живот на която се превръщаше в абсолютен център на вниманието на Съвета. Дори докато те я следяха тук, в дома й в Минесота друг екип търсеше още информация.

Емили Уес, която сега стоеше сама, отделена от групата.

Вторият мъж погледна към първия над страниците на отворена книга. И той забеляза, че мишената им се е отделила от групата и вече стои сама. Достъпна.

„Чакай — каза си решително Джейсън, като знаеше, че изражението му ще предаде съобщението на неговия партньор, без да се налага да прибягват до думи. — Чакай и я следвай.“

Хората им бяха разположени на стратегически места в библиотеката, близо до четиримата служители, които Съветът следеше от месеци. Всеки от тези мъже е възможен кандидат за Библиотекаря, който тайно работеше в Александрия. Бяха наясно, че враговете им, Обществото на библиотекарите, държи служител в града — известно им бе от години — и постепенно бяха стеснили обсега до тези четирима. До момента обаче Съветът така и не бе успял да намери категорични данни, които да разкрият кой от четиримата е техният човек. Някой друг щеше да изпълни задачата вместо тях. Емили Уес просто трябваше да се приближи към този, към когото я бе насочил Пазителят, и тогава щеше да им се изясни кой е техният човек. Библиотекар, работещ на това място, трябваше да е с висок ранг в йерархията на Обществото — някой, от когото Съветът можеше да получи нови подробности и информация. Емили Уес щеше да ги отведе право до него. А после, ако това е единственото, което знаеше, можеха да й отнемат и информацията, и живота.