А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (92)

Глава 90

21:40 ч.

Емили чу шумоленето на плат, когато мъжът зад нея вдигна пистолета си.

— Чакайте! — извика тя. Мисълта й препускаше трескаво. — Не можете да ме убиете.

— Грешите — отговори леко объркан Джейсън.

— Не, имам предвид, че не можете — думите на Емили се изсипваха от устата й с цялата бързина, с която можеше да ги произведе умът й. — Не и ако искате малката ви игричка във Вашингтон да се увенчае с успех.

Изреченото привлече вниманието на Джейсън и той вдигна лявата си ръка с лек жест към своя партньор да почака с екзекуцията. Беше наясно, че Емили само се опитва да ги забави, да отложи неизбежното, но беше готов да я изслуша.

— Не ставайте смешна — каза той. — Жива или мъртва, няма начин да попречите на плана ни. Дейността ни във Вашингтон почти завърши. Нито вие, нито някой друг е в състояние да стори нещо, за да й попречи.

— Все още можем да ви разобличим — отвърна Емили. — Все едно колко далеч сте стигнали, светът няма да остави да ви се размине, след като разбере какво сте направили и кой е замесен.

— Поради което в момента взаимно се наслаждаваме на компанията си. След смъртта ви вече мога да съм спокоен, че това няма да се случи никога.

— Не е точно така — отвърна Емили. Сега беше неин ред да заговори уверено въпреки паниката в гърдите си. — Човекът, който ми изпрати малкия ви списък, този, който може да ви унищожи… той очаква да се свържа с него, за да го осведомя за напредъка си по… други въпроси.

Пое си дълбоко въздух, събирайки толкова спокойствие, колкото й позволяваше мигът.

— Ако не го направя, можете да се обзаложите на живота си — или на моя — че тези имена и другите подробности, до които се е добрал, за броени часове ще станат достояние на световните медии.

Джейсън впери очи в тези на Емили. Възможно ли бе да казва истината? Можеше ли двамата с Антун да са измислили такъв план, без той да разбере? Не беше невъзможно: достатъчен бе секунден шепот на ухо, който техните ленти не биха доловили. Или бележка. Но беше много по-вероятно това да е отчаяна измама на жена, прекалено жалка и уплашена, за да посрещне края си. Той изръмжа:

— Глупости. Чухме всяка дума от разговора ви в Александрия. А и във всеки случай в момента се разправят с Антун, което означава, че вие сте последният човек, който може да издаде истината за операцията — с изключение на галантния ви годеник Майкъл Торънс. Но не се тревожете, скоро и той няма да е в състояние да говори повече.

При последната заплаха очите му почти заблестяха. Изпитваше удоволствие от допълнителното мъчение, което тази мисъл щеше да добави към последните мигове на Уес.

— Убийте ме, щом искате — отговори Емили, като се насили да не обръща внимание на заплахата срещу Майкъл и да вложи цялата си сила в отбраната срещу мъжа, застанал пред нея. Изпъна тяло, за първи път откъсна поглед от пистолета на Джейсън и го впери в очите на преследвача си. Изрече с твърд глас: — Но знайте, че ако го направите, всичко, за което сте работили, ще умре заедно с мен.

Последвалата тишина сякаш продължи цяла вечност, докато дребният мускулест мъж пред нея обмисляше дали да я убие, или да я остави жива. В този миг, несигурна дали я очаква живот, или смърт, Емили изпита странно успокоение. Обхвана я почти спокойствие.

— Достатъчно — наруши най-после тишината Джейсън. Беше взел решение. Кимна по странен заповеден начин към партньора си. — Направи го, веднага.

Преди Емили да осъзнае какво има предвид, ударът дойде изотзад, стовари се върху тила й в среща на метал и плът. Последният звук, който чу, беше доволен смях, извиращ от въртящите се форми в полезрението й, които само допреди няколко мига бяха ясните сенки на двама мъже. Сетне звуците се завъртяха във вихрушка и избледняха като образите, а светът наоколо потъна в мрак.

Тялото на Емили Уес се свлече на земята.