А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (90)

Глава 88

21:10 ч.

Когато отново се озова на територията на пазара, Емили започна да криволичи по всички странични улици и алеи, които видеше. Постепенно се отдалечаваше от местата с натоварено движение и навлизаше в територията на по-безлюдни задни улички. Тялото й бе подгизнало от пот, която се дължеше колкото на физическото напрежение, толкова и на ужаса. След църквата не беше зървала преследвачите си, но не хранеше илюзии. Не беше в безопасност. Трябваше да се махне от Истанбул възможно най-бързо.

Постоянното променяне на посоката в още по-пустите и празни странични улици — вариантът на Емили за тактическо отклонение — означаваше, че слизането й по високия хълм на Галата към моста, който щеше да я изведе обратно в центъра на града и оживените улици, които на свой ред щяха да я заведат до летището и оттам извън страната — ставаше бавно. Забавянето обаче се оказа полезно: колкото повече вървеше, колкото повече минути минаваха, толкова повече намаляваше страхът й. Накрая трескавата бързина на походката й се успокои до равномерен вървеж и най-после я обхвана умората, настъпваща след прилив на адреналин.

Тялото й беше изтощено, но умът й все още препускаше, при това не само от преследването. Докато ужасът от преживяното намаляваше, вниманието й се насочи към странното усещане, което последната нишка на Арно я караше да изпитва.

Нещо в посланието не беше наред.

Не беше разчела погрешно самата подсказка. Може и да се бе хванала на номера, който й попречи веднага да разбере кой е правилният дворец, но за посланието беше безусловно сигурна. Присъствието на новия символ редом с текста не оставяше място за съмнение: сочеше към Божествените училища в Оксфорд, към конкретен символ, изваян на тавана им.

Проблемът беше, че сочи към Божествените училища, обратно към Оксфорд. Обратно. Обратно към мястото, където бе започнала истинската й мисия за откриване на библиотеката. Тази последна нишка превръщаше цялото пътуване, на което я бе изпратил Арно, в бягане в кръг. Посланието му дори го подчертаваше, сякаш искаше да се пошегува с нея: Пълен кръг: божественият таван в Оксфорд, и домът на Библиотеката. Пълен кръг, обиколка, която свършваше точно там, откъдето бе започнала.

Емили изпитваше чувството, че тук просто има нещо… грешно.

Способността й да задълбае в това усещане обаче секна ненадейно и ужасяващо. Ясно отчетливо щракване зад гърба й я изтръгна от размислите. Тя застана на място между високите сгради от двете страни на тясната уличка. Никога досега не го беше чувала в реалния живот, но беше гледала достатъчно филми, за да разпознае звука от запъване на пистолет. Бавно вдигна поглед от каменната настилка.

Пред нея стоеше по-ниският и по-набитият от двамата мъже в сиво. Пистолетът му сочеше право към главата й.