А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (116)

Послеслов

Сюжетът на „Изчезналата библиотека“ се позовава на истинската история и включва действителни исторически загадки, които често са достатъчно интересни, за да завладеят читателя сами по себе си.

Царската библиотека на Александрия

Подробностите, споменати в книгата, за това някога велико чудо на античния свят са точни, както и общото усещане за мистерия, свързано със съдбата на забележителното египетско културно наследство. Основана по повеля на Птолемей II Филаделф някъде в началото на III в. пр.Хр., нейните дарения и бързото й разширяване, изглежда, са били част от намерението на новия режим да създаде на Египет слава и наследство, непостигани дори от предишните фараони. Свързването на древната религия, философия, наука и изкуства превръща библиотеката в хранилище за мъдростта от цял свят — а разрешението, издадено вероятно по време на царуването на Птолемей III, библиотекарите да конфискуват писмените работи на всички посетители в града, за да ги копират и включат в колекцията, наистина е част от забележителната история на библиотеката.

Преводаческата работа на библиотекарите е призната по тяхно време и е непокътната дори в нашето. Преводът на еврейските писания на гръцки, възложен на библиотеката от Птолемей II и според традиционното вярване извършен от седемдесет преводачи писари, бързо се прославя като Septuaginta („на седемдесетте“) и представлява стандартната версия на Светото писание, прочуло се по цял свят само за две поколения. Това е версията, цитирана от Иисус и апостолите му, а дори и днес е версия на Стария завет, използвана от мнозина християни по цял свят.

Александрийската библиотека се превръща в огромен център на науката на древния свят. В числото на библиотекарите й влизат хора, чиито имена продължават да вдъхновяват историци и учени (например Аполоний Родоски, Ератостен, Аристофан Византийски). Твърдението в романа, че никой не знае до каква степен се е разраснала библиотеката, е точно — както и забележката, че според преданията тя бързо надминава първоначалната си цел от 500 000 свитъка. Разграбването на Пергам от Марк Антоний през I в. пр.Хр. и последвалото дарение на всичките 200 000 свитъка на библиотеката на Царската библиотека в Александрия със сигурност бързо се е погрижило за това.

Различните теории, обсъждани от Кайл, Емили и Уекслър във връзка с унищожаването и изчезването на библиотеката, са истински хипотези, разглеждани от учените днес. Разпространеното някога вярване, че самата библиотека е изгоряла при нападението на Цезар през 48 г. пр.Хр., е, както отбелязва Емили, невъзможно, като се има предвид, че антични документи дават доказателства за съществуването й много по-късно. Двете възможности, разгледани в романа — разграбването на града от Амр ибн ал-Аяс през 642 г. и унищожаването на езическите центрове на знание в Александрия от патриарх Теофил през IV в. — са най-популярните хипотези сред днешните учени, но изчезването на някога великата библиотека наистина си остава една от най-големите загадки на Античността. Всичко, което можем да кажем със сигурност, е, че през VI в. тя просто вече не съществува в историческите документи.

Новата Библиотека Александрина в съвременен Египет

Подробностите, изложени в „Изчезналата библиотека“ за историята и размерите на тази впечатляваща сграда са, обърнете внимание, истински. Открита през 2002 г., тя струва 220 млн. долара и е почти толкова впечатляваща, колкото древната си съименница. Макар че капацитетът й от осем милиона тома е удивителен, може би най-въздействащи са физическите й измерения. Рожба на визията на норвежката архитектурна фирма „Сноета“, която ЮНЕСКО назначава да създаде нов паметник на египетската история и култура, покривът — гранитен диск с диаметър 160 метра — олицетворява изгряващото Слънце, а на фасадата са изписани текстове на 120 езика и азбуки. Проектирана е под наклон към водна маса и ъгълът символизира морето. Само подовете на главната читалня заемат 70 000 квадратни метра. Както съобщава екскурзоводката на Емили, Библиотека Александрина е дом на отделна колекция от антични и съвременни карти, на крило, заето изцяло от мултимедийни материали, на разполагащ с последните достижения на науката отдел за възстановяване на книги и ръкописи и дори на огромна колекция четива, написани на брайл. В комплекса наистина има планетариум, както и осем отделни музейни зали с над 30 специални колекции.

Някои читатели може да се изненадат, като разберат, че твърдението на екскурзоводката в книгата, че Библиотека Александрина е хранилище на единственото пълно копие на целия архив на интернет, също е вярно (макар че от 2002 г. насам архивът се е сдобил и с други главни хранилища). Новата библиотека получава дарение от над 200 компютъра с качени над 100 терабита информация, тогава оценени на повече от 5 млн. щатски долара, в които се съдържа пълен „снапшот“ на всяка страница на интернет от периода 1996 — 2001 година. Тогава информацията се обновява на всеки два месеца. Оттогава проектът за интернет архив продължава да създава действащ архив на целия интернет и го поддържа достъпен за идните поколения. Библиотека Александрина си остава един от основните му центрове с информация.

Това обединяване на историята на древната Царска библиотека с ориентираната към бъдещето дигитална работа на новата библиотека е част от вдъхновението за един от основните сюжети в романа.

Царските дворци Топкапъ и Долмабахче в Истанбул

Двата великолепни паметника от управлението на султаните в Турция са описани точно в „Изчезналата библиотека“ и са точно толкова различни един от друг с характерния си облик, колкото ги възприема Емили. Днес и двата двореца са основни туристически атракции и докато Топкапъ несъмнено е по-автентично отражение на царската османска култура, построеният много по-късно, чак през XIX в. Долмабахче е по-зашеметяващ визуално. Архитектурна гротеска, проектирана предимно с желанието да впечатли западноевропейските посетители, лишен от собствен отличителен стил, той е смайваща сграда във всеки смисъл на думата. Подовете заемат площ от 110 000 квадратни метра, прочутото Кристално стълбище „Бакара“ също се намира там, както и огромната зала, в която виси най-големият полилей в света — осветително тяло със 750 крушки, подарено на султана от английската кралица Виктория.

В Долмабахче се намира спалнята на Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на съвременна Турция. Часовникът на масата все още е спрял на 09:05 часа, отбелязвайки точния момент на смъртта му на 10 ноември 1938 година — както са били спрени всички часовници в двореца в продължение на много години. Любителите на историята ще се зарадват да узнаят, че доколкото ми е известно, нищо от мебелите в стаята не е осквернено.

Университетската църква „Света Богородица“ и Бодлиевата библиотека в Оксфорд

С радост заявявам, че Университетската църква „Света Богородица“ в Оксфорд не е унищожена и още гордо се издига в центъра на града от XIII в. до днес. Впечатляваща гледка с кула, от която се разкрива един от най-добрите изгледи към околността, Университетската църква се отличава със забележителната си история и играе централна роля в голяма част от религиозната история на Великобритания и развитието й след Реформацията. Кардинал Нюман проповядва от амвона й, преди да разбуни духовете, като се отказва от англиканството заради римокатолическата църква; Джон Уесли, ключова фигура в историята на методизма, също проповядва там, преди да му забранят заради прекалено провокативния му тон. Църквата е използвана и като съдебна зала. По вътрешните й колони все още могат да се видят резки на местата, където някога е издигната платформа за процеса на Лейтимър, Ридли и Кранмър (днес известни като Оксфордските мъченици), изгорени насред Броуд стрийт в Оксфорд, задето отказват да се преклонят пред новопоявилите се римокатолически тенденции сред нацията. Но дори да оставим настрана тези тъжни моменти от историята, цветните стъкла и гравюри в църквата сами по себе си са чудеса.

Библиотеката „Бодли“ — централната библиотека на Оксфордския университет — е една от най-големите институции на учението в Западния свят. Под нея наистина се простират тунели, дълги цели километри, както и стаи, минаващи под нея и под по-голямата част от центъра на Оксфорд, макар навярно да не се използват точно по начина, описан в книгата.