А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (68)

Глава 66

12:29 ч.

— Залегни! — прошепна Джейсън на партньора си с цялата си настойчивост.

След по-малко от секунда двамата мъже вече се бяха отдръпнали зад ъгъла, в главния коридор, и се бяха притаили зад два рафта, които не се виждаха от кабинета на доктор Атанасий Антун.

Всяка клетка в тялото му крещеше да се обърне към партньора си и да изкрещи неудовлетворението си с всички сили. „Какво се случи, по дяволите?!… Какво направи?!…“ Но при тези обстоятелства не можеше и дума да става за това. Джейсън дълбоко си пое въздух и овладя своя гняв. Внимателно подаде половината си лице зад ъгъла и надникна към вратата на кабинета. На пода от другата страна на малкия коридор една книга беше паднала от недобре балансирана купчина на метален рафт. Неочакваният шум не беше грешка на партньора му, а просто малшанс. „Злополука“, ако можеше да използва термина, който Секретарят настояваше никога да не изричат на глас.

Джейсън рязко отдръпна глава, защото дървената врата на кабинета сантиметър по сантиметър започна да се отваря. Той хвърли поглед към партньора си и вдигна пръст към устните си. И двамата затаиха дъх, уплашени, че дори този шум може да издаде присъствието им в коридорите, в които всяко ехо отекваше стократно.

Едрият египетски учен предпазливо надникна от открехнатата врата и отправи продължителен поглед първо надясно, сетне наляво. В тъмния коридор нямаше и следа от натрапници. Нямаше неочаквани посетители.

Атанасий наведе глава и погледна надолу. На пода лежеше отворена книга с кориците нагоре. Той вдигна поглед и по средата на рафта забеляза наклонената купчина от книги и вестници, от която бе паднала. Сърцето му започна да бие по-бавно, а облекчената му въздишка отекна по коридорите. Въпреки това Атанасий отправи още един продължителен поглед към коридора, преди да се прибере обратно в кабинета и отново да затвори вратата.

Резето щракна. Джейсън и другият Приятел бавно и безшумно си поеха въздух.

„На косъм беше.“

Джейсън се изправи в цял ръст и отново погледна от другата страна на ъгъла. В мрака малкият микрофон с предавател, който бяха прикрепили към вратата, беше почти невидим. Можеше само да се надява Антун да не го е видял.