А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (53)

Глава 51

Вашингтон, окръг Колумбия — 17:45 ч. източно стандартно време

(22:45 ч. по Гринуич)

Групата, събрана по инициатива на секретаря по отбраната, за да обсъди засилващата се криза в администрацията, отново се срещна в тихата зала в Пентагона. Аштън Дейвис пак събра малкия екип, за който знаеше, че скоро ще се окаже натоварен с една от най-монументалните задачи в американската история: насилственото отстраняване от длъжност на президента на Съединените щати.

— И дума не може да става за импийчмънт — заяви той с равен глас. — Това е формален процес, който изисква време, а действащият президент може да бъде отстранен едва след приключването му. Не разполагаме с толкова време. Действията на този човек предизвикаха недвусмислена и реална заплаха за сигурността на нацията ни. Политически съветници, дори хора, които работят в самото Западно крило, са убивани един след друг. Човекът, провокирал такива действия, трябва да бъде отстранен от позицията, от която има силата да ги предизвиква, независимо дали става въпрос за президента на Съединените щати, или за когото и да било другиго.

Логиката беше ясна, но самата мисъл за това изнерви директора на Тайните служби.

— Никога в американската история не се е случвало президентът да бъде насилствено отстранен от длъжност от когото и да било, освен от гласоподавателите.

— Но никога в американската история не се е случвало и президентът да доведе във Вашингтон убийци на вендета срещу незаконните му деяния в чужбина, директор Уайтли — отговори генерал Марк Хъскинс.

— Точно поради тази причина отговорът ни ще бъде представен като военна реакция — добави секретарят по отбраната. — Не говорим само за незаконни бизнес сделки или за лоши политически ходове. Става дума за човек, който застрашава националната сигурност. Човек, който почти доведе близкоизточния конфликт до най-високите нива в демократичната ни столица.

Уайтли леко се размърда на мястото си. Всичко, което казваха другите двама, беше вярно — но дори и така, пак си оставаше безпрецедентна стъпка.

— В Конституцията има ли официален механизъм за отстраняване от власт по военен път на действащ президент?

— Не и изричен — отговори Дейвис. — Въпреки че президентът е главнокомандващ на въоръжените сили, не може да бъде изправен пред нормален военен съд. Титлата главнокомандващ на въоръжените сили всъщност не е военен ранг.

— Но ако няма военен механизъм, как ще действаме? Американската армия не може да арестува американски гражданин на родна земя без военно положение.

Генерал Хъскинс се наведе и подпря ръце на масата.

— Можем, ако този гражданин поддържа или окуражава военни операции на вражески сили във военно време.

Очите на Уайтли се разшириха.

— Предлагате да арестуваме президента на Съединените щати като вражески войник във войната срещу тероризма?

— Арестували сме други американски граждани на същото основание за далеч по-малки провинения. Боже мили, незаконните дейности на президента Трейтъм доведоха убийци в самия Вашингтон! Може да са дошли за отмъщение, а не по негова покана, но факт е, че са тук, и ако президентът се подчиняваше на законите, които се очаква да поддържа, нямаше да бъдат. Трябва да го спрем!

Генералът говореше яростно, със силата на пламенно убеждение.

Директор Уайтли знаеше, че няма смисъл да възразява. Хъскинс беше прав. Президентът трябваше да бъде спрян, преди ситуацията напълно да излезе от контрол.

— Ами вицепрезидентът? — попита секретарят по отбраната. — Да е изплувала някаква връзка с него?

Уайтли обърна обнадежден поглед към Дейвис.

— Агентите ми работят с ФБР и проверяват всички възможности, започнаха след последната ни среща. Добрата новина е, че Хайнс изглежда чист. Основните му поддръжници — когато става въпрос за външна политика — са от Алхаузер, Крефт и фондацията „Уестърбърг“ — всички активно работили за насърчаване на прозрачните сделки в Близкия изток. Всъщност последните две групи са лобирали в Конгреса за прозрачност в отговорността за възстановителната работа в Ирак и Афганистан. Изглежда, вицепрезидентът е свързан с подходящите групи, а не с такива, които ще предизвикат военен отговор за незаконно поведение.

— Продължавайте с проверката — заповяда Дейвис. — Надявам се да е чист, иначе двамата с президента ще пропаднат заедно.

Изправи се и приключи срещата, като за последен път подчерта колко е сериозна ситуацията.

— Хора, правителството на тази страна няма да бъде съборено от незаконните действия на лидера си. Задължени сме пред всички американски граждани да се погрижим за това. Сега вървете и се погрижете вицепрезидентът да е готов за предстоящото. Преди края на седмицата неговата роля в администрацията ще стане много по-различна от днешната.