А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (117)

Благодарности

„Изчезналата библиотека“ никога нямаше да види бял свят без помощта на много хора, които ми оказаха неоценима подкрепа в процеса на писане. Моят близък приятел и блестящ писател Е. Ф. прочете внимателно ръкописа няколко пъти и остави подробни коментари в началния етап. Без него книгата щеше да изглежда много по-различно.

Най-вече в средния етап на писането извлякох огромна полза от внимателните коментари, критики и редакторски принос на Пол Макарти, талантлив редактор. Но най-много дължа на Томас Стофър и Луиджи Бономи от ЛБА („Луиджи Бономи Асошиейтс“), които сред стотиците предложения и изпълнени с надежда въпроси, засипали бюрото им в качеството им на двама от най-добрите литературни агенти, видяха в първоначалния ръкопис на „Изчезналата библиотека“ потенциал за силен роман и ми помогнаха да го поднеса на читателя във вида, в който днес го държите в ръцете си. Осъзнавам, че влагането на време и енергия в дебютен автор винаги е риск и завинаги ще съм им благодарен, задето поеха този риск и вложиха толкова много енергия и ентусиазъм, за да го превърнат в действителност.

И най-накрая, искам да благодаря на целия екип на „Пан Макмилън“ и най-вече на директора Уейн Брукс, както и на превъзходния ми редакторски екип, състоящ се от Ели Драйдън, Дона Кондън и Луиз Бъкли, и на много други, работили по проекта. Това са хората, които взеха нещо, започнало като няколко листа на бюрото ми, и го отведоха през печатните преси по цял свят, влагайки почти нечовешка енергия и ентусиазъм, за да превърнат книгата в действителност. Изказвам на всички тях най-искрената си благодарност.