А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (36)

Глава 34

14:30 ч. по Гринуич

Емили едва сдържаше нетърпението си, докато Уекслър оглеждаше сутрешния вестник за подробности за точното време, когато Университетската църква „Дева Мария“ е била разрушена. Нещо й подсказваше, че тази подробност е важна — предчувствие, за което инстинктивно усещаше, че е правилно, макар да изглеждаше просто твърде невероятно — достатъчно невероятно, за да повярва напълно, че е възможно, преди да се потвърди времето.

— Експлозията беше вчера рано сутринта — каза Уекслър, който все още преглеждаше вестника. — Бомба в основата на кулата според първите доклади. Слава богу, че е било рано… — потрепери гласът му, докато продължаваше да чете. А после гърбът му се изправи, когато намери тази подробност, която искаше. — Ето тук… Експлозията е избухнала приблизително в пет часа и трийсет минути сутринта. Вътре е нямало никого и никой не е пострадал. Но кулата е била разрушена, както и по-голямата част от сградата. Успели са да разберат точно времето, защото стрелките на часовника на кулата са спрели с унищожаването й.

— Местните и националните медии не са спрели да отразяват историята от самото начало — добави Кайл. — По Би Би Си тази сутрин казаха, че при падането си кулата е повлякла централната част на църквата, включително и старата библиотека. Двата края на основната част все още стоят, но засега не съм чул дали са достатъчно здрави, или ще трябва да ги съборят.

— Огромна трагедия — добави Уекслър. — Църквата беше много красива.

— Целият район е отцепен — продължи Кайл. — През по-голямата част от вчерашния ден проверяваха отломките за стабилност, за да е сигурно, че ще е безопасно следователите да влязат. Тази сутрин полицията от Долината на Темза започна работа.

— И не само полицията. Като се има предвид какви предпазни мерки се вземат за тероризма, със сигурност ще има и разследване на правителствено ниво.

Уекслър говореше за правителството, без да си прави труд да прикрива отвращението си на по-висшестоящ. Той твърдо вярваше, че образованите интелектуалци имат божествено право да знаят за управлението много повече от което и да било правителство. Разбира се, такива хора никога не биха благоволили действително да се заемат с управление — под достойнството на всеки уважаващ себе си учен е. Но беше приятно да знае, че могат да го направят, и то несъмнено със значително по-голям успех от всеки друг.

Емили не обърна внимание на демонстрацията на традиционен снобизъм — съзнанието й бе изцяло погълнато от стъписващата информация.

„5:30 часът сутринта.“ Тя преброи на пръсти с лудо биещо сърце. Още преди да започне, знаеше накъде ще я отведат фактите, но трябваше да се увери.

— Пет и половина в сряда сутринта минус шест заради часовата разлика…

Говореше полугласно, изцяло на самата себе си.

— Това означава, че по времето, когато е била унищожена църквата, в колежа „Карлтън“ в Минесота е било единайсет и половина във вторник вечерта.

Кайл и Уекслър не сваляха поглед от нея, без да разбират каква връзка е изплувала в ума й.

— Според слуховете в кабинета ми това е точният момент, в който е бил убит Арно Холмстранд. Някъде между единайсет часа и полунощ във вторник.

Пръстите й все още бяха свити от отброяването. А после изрече думите, които за нищо на света не би повярвала, че ще излязат от собствената й уста на скептик:

— Между тези две събития със сигурност има връзка.

Църквата е съществувала векове наред, а после е разрушена в мига, в който са изпратили Емили да я намери? Цял живот бе изпитвала към конспирационните теории единствено презрение, но това не можеше да е случайност.

Кайл и Уекслър не сваляха поглед от нея и чакаха да чуят нещо повече.

— Между Холмстранд и тази църква вече съществува връзка — продължи тя. Изричането на думите на глас правеше мислите й по-реални. — Уликите сочат директно към нея. Това, което е написал, ме води тук, очевидно е.

И махна с ръка от писмата към снимка на църквата на първата страница на оксфордския вестник, който все още бе разгърнат на коленете на Уекслър.

— А после в същия момент, в който ми дава инструкции да намеря нещо, което е скрито в църквата, избухва бомба и я разрушава — продължи тя и се поколеба. — Струва ми се, че изводите са повече от ясни.

— Сподели ги с нас — подкани я Уекслър.

— Независимо дали знаят, че е предал тези улики на трета страна като мен, някой очевидно не е искал никой да намери същото това нещо, което Арно Холмстранд ми казва, че трябва да открия. И, мили боже, този някой е бил готов да стигне невъобразимо далеч, за да се увери, че никой няма да го стори.

Тя млъкна и се замисли за миг. Фактът, че някой не искаше да открият информация, свързана с библиотеката, според нея потвърждаваше, че разкритията на Арно отговарят на истината. Потвърждаваше дори достоверността на теориите на Кайл какво може да представлява Обществото. Съществуваше група, която очевидно искаше тайните на библиотеката да си останат тайни.

И този факт я накара да изпита още по-голямо желание да ги открие.

Емили вдигна взор към Уекслър.

— Професоре, разрушена или не, трябва да я огледаме.