А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (103)

Глава 101

Оксфорд — 08:15 ч. по Гринуич

Юън Уестърбърг усещаше тежестта на историята на плещите си, докато гледаше как вратата бавно се отваря. Най-после щеше да зърне това, което предшествениците му бяха търсили още от създаването на Съвета. Той беше петдесетият Секретар и открай време изпитваше гордост от специалното число. Но с извършеното днес щяха завинаги да го запомнят като първия, най-великия. Постигналият това, което всички други можеха да смятат само за безнадеждна невъзможност. Силата и влиянието, които за първи път вкуси в кабинета на баща си, щяха да достигнат у него степен, която никой предишен Секретар не познаваше.

Изчака шума от сблъсъка, когато вратата се отвори докрай и се удари в каменната стена от лявата страна, след което внезапно спря. Мигът бе настъпил. Юън наведе глава и влезе в съкровищницата и дома на библиотеката.

Лъчът на фенерчето му бързо се засили от фенерчетата на неговите подчинени и щом очите му свикнаха със светлината, разкрилата се гледка накара дъха му да секне.

Подредени пред него, дълбоко под старинния град, достигащи толкова далеч в тъмните ниши, докъдето стигаше взорът на Секретаря, се простираха редица след редица грижливо изработени рафтове, високи от пода до тавана, подредени внимателно и обмислено. Сред тях бяха разположени дълги маси, а между рафтовете се извисяваха шкафове за документи. Красотата на подземното помещение бе невероятна, размерите му — огромни. Тук имаше място за стотици хиляди, дори за милиони книги.

Но не гледката на старинните рафтове остави Секретаря без дъх. Той онемя от факта, че всички те, от първия до последния, бяха празни.