Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отвъдие (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Heroes Die, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2015 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2015 г.)
Корекция
ИК „Колибри“

Издание:

Автор: Матю Удринг Стоувър

Заглавие: Героите умират

Преводач: Васил Велчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Главен редактор: Андрей Велков

Художник: Росен Дуков

Коректор: "Колибри"

ISBN: 978-619-150-282-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1190

История

  1. — Добавяне

18.

Вратата се пръсна на парчета. Ламорак скочи от стола, измуча нещо през здраво стиснатите си зъби и зае бойна стойка; без никакво колебание се оттласна напред със счупения си крак и първата Котка, която влезе през вратата, получи една педя стомана в бедрото си.

Ламорак беше добър фехтовач, способен да компенсира с умения шинирания си крак и да възстанови равновесието си, преди следващата Котка да успее да заобиколи падащия си другар. Но докато връщаше меча си в позиция, друга Котка влетя през прозореца зад гърба му и го изрита с всичка сила в гърба. Ламорак падна на пода, но не изпусна меча си; извъртя се по гръб и започна да нанася удари по краката на всяка Котка, която влезеше в обхвата му. Не каза нищо — нямаше какво да се каже. Той се бореше за живота си с мрачно, безмълвно отчаяние.

Острието отскочи от един крак, без да го разсече. Мечът звънна и завибрира в ръката на Ламорак. Кракът не беше облечен в сива кожа, а в плътен шевиот, който някога е бил червен, но сега бе избледнял, покрит с петна от стара кръв. Ламорак остана без дъх и за пръв път хватката му отслабна. Преди да успее отново да замахне, токът на единия ботуш се стовари върху китката му, а другият изрита оръжието му встрани.

Ламорак погледна нагоре без капчица надежда, макар че мрачната решимост да оцелее не напускаше лицето му.

— Бърн… — промърмори той. — Бърн, недей…

— Не говори — каза Бърн. В гласа му се смесваха удоволствие и злоба. — Чух за малкия номер, който си погодил на майстор Аркадейл.

Той посегна през рамо и издърпа Косал. Жуженето му накара косъмчетата на врата на Ламорак да настръхнат; Бърн хвана меча здраво за дръжката и го размаха във въздуха.

— Знаеш ли, така и не успях да ти благодаря както трябва за Косал. Определено свърши много добра работа срещу онова момиче боец — разпиля й червата по целия Мост на рицарите. Дано не си бил твърде привързан към нея.

Той насочи острието на меча си към чатала на Ламорак.

— Смяташ ли, че ако го изпусна, магическият му заряд ще се изчерпи, преди да ти отреже оная работа?

— Бърн, почакай, Бърн…

— Млъквай. Сега нямам време да се занимавам с предателската ти малка пишка. Трябва да настигна Каин.

— Бърн — каза отново Ламорак, но графът не го слушаше; той протегна небрежно ръката си с меча, притисна плоската страна на жужащото оръжие към устата на Ламорак и я задържа там.

Песента на острието караше зъбите на Ламорак да бръмчат и ушите му се изпълниха с воя на буреносен вятър.

— Отнесете тая торба с лайна у дома ми — не, чакайте. Щом може да се бие, значи, може и да ходи, мамка му. Отведете го дотам и го заключете в кабинета. После ще се разправям с него. — Той погледна надолу към Ламорак; устните му се разтегнаха в цинична усмивка. — Ммм, да. Ще се позанимая с него. А, и ако се опита да ви заговори, убийте го.

Бърн сви устни и издаде смучещ звук.

— На мен ми е все едно, стига да успея да се върна, преди да си изстинал.

Той прибра Косал обратно в ножницата и тръгна към вратата, преди Ламорак да успее да намери думи, с които да го спре. Минавайки покрай Котката, който седеше пребледнял на пода и притискаше с ръка раненото си бедро, Бърн каза:

— Перо, превържи крака на Фин, преди да му е изтекла кръвта.

После излезе.

Останалите Котки се бяха отървали само с леки одрасквания — металните нишки, подсилващи панталоните им, бяха успели да издържат на отслабените му удари. Без да си правят труда да се превързват, Котките го накараха да се изправи на крака пред остриетата на мечовете им и го подкараха към вратата, накуцващ и превиващ се от болки. Той си пое дъх, за да заговори — не за да направи Подчинението, а просто да ги помоли да занесат съобщение на Бърн, че нещата не са такива, каквито изглеждат…

— Недей — каза Котката, която вървеше зад него, и подкрепи заплахата си с бодване с меча, достатъчно силно, за да резне парченце кожа от Ламорак. — Кажеш ли нещо, няма да доживееш да прекосиш реката, ясно ли е?

Ламорак се накани да отговори, но се сепна и кимна нещастно. Котката отново го бодна и той се затътри надолу по стълбите.