Матю Удринг Стоувър
Героите умират (104)

1.

Бурята връхлетя Анхана пред нощта, един час преди разсъмване. Тя разбиваше стъкла и врати, олющваше керемидите от покривите като рибар, остъргващ люспите на пъстърва, събаряше дърветата като някое сърдито дете, изпотъпкващо градината на майка си.

Заслепяващият проливен дъжд принуди тълпите да се изпокрият, треперещи от студ; улиците останаха за армията. Заклещени между стихийния дъжд и военните противопожарни бригади, пожарите скоро бяха овладени.

Но бунтовете не бяха приключили — това беше само почивка, кратката пауза между поемането на дъх и крясъка. Всяко убежище в Стария град беше пълно с жители от Северния бряг, които не бяха успели да преминат мостовете заради вечерния хаос. Мъже и жени, първородни и каменари, огрило и троли се свиваха на групи под навесите на магазините или под надвисналите покриви. Уиски все още имаше в излишък; сънливите хорица си подаваха от ръка на ръка стомните и чакаха с мрачно въодушевление края на пороя.

Армията и полицията все още бяха заети с потушаването на пожарите и опитите да прочистят улиците и да арестуват колкото се може повече народ; всички знаеха, че ги очакват още по-големи беди.

Вестоносците от „Имперски новини“ бяха призовали всичките си пажове, обикаляйки по домовете им и удряйки с юмруци по вратите. Когато бурята утихна, всички се бяха събрали и бяха получили инструкциите си. Когато над върховете на източните планини се появиха първите розовеещи проблясъци, всички се разбягаха из Стария град, за да заемат позициите си, докато много други вече чакаха търпеливо спускането на мостовете.

Когато най-високите заострени кули на двореца „Колхари“ заблестяха под първите слънчеви лъчи, из целия град забиха камбани — от медния гонг на Храма на Проритун до сложните хармонии на карильона на Катеризи, от удара на мечове върху щитове в светилището на Хрил до звънчетата в ръцете на пажовете от „Имперски новини“. Миг по-късно към камбаните се присъединиха всевъзможни разновидности тръби, от най-обикновени ловджийски рогове до масивното, обслужвано от трима души, брути над Стадиона на победата. Тази гръмотевична какофония изкара жителите от леглата им и ги привлече към прозорците; тя стресна дремещите бунтари, накара ги да изпълзят от импровизираните им постели и принуди всеки войник да застане нащрек.

Пажовете тичаха по улиците, дрънкаха със звънчетата си и крещяха с пълно гърло новините си. Този път не изчакваха монетката и кимването, които обикновено служеха за подканване да разкажат новините; беше издадена имперска заповед днес всичко да бъде безплатно.

Императорът нареждаше на своите граждани и Любими деца да останат по домовете си и да запазят спокойствието си и вярата в него. Денят бе обявен за празник; магазините трябваше да останат затворени и нищо не биваше да работи. Улиците трябваше да останат празни до късно сутринта. От тогава до пладне всички, които желаеха, можеха да отидат на Стадиона на победата на Южния бряг, където сияйният император щеше да приветства поданиците си и да успокои страховете им. Всички бяха добре дошли, всички щяха да са в безопасност, а императорът щеше да успокои всички сърца и да отговори на всички въпроси.

Поданиците на Кант все още бяха на улицата, беше им наредено да поддържат напрежението. Дъждът беше наложил няколко промени в плана. Новите пожари започваха във вътрешността на все още влажните сгради, където беше сухо, и вече може би не бяха толкова много. И въпреки това скоро към надвисналите облаци започна да се издига сивкавочерен пушек.

Армията също се възползва от комендантския час, решавайки, че всички честни граждани ще се подчинят на волята на императора и няма да излязат от домовете си; всички войници, които не участваха в потушаването на пожарите, бяха организирани в малки отряди от по десетина-петнайсет души и обикаляха из улиците в търсене на мародери. Неколцина бяха арестувани; мнозина други бяха пребити до смърт.

Армията също понесе някои загуби; мародерите започнаха да се организират в по-големи банди, много от които, особено в Града на пришълците, бяха добре въоръжени. Освен това между живеещите там нехора и властите отдавна имаше кървава вражда. И скоро тя окървави и канавките.

На сутринта по улиците се разнесе нов слух за актирите. Той се разпространи от бунтовниците към барманите, от пристанищните хамали към кочияшите и се обсъждаше навсякъде, където се събираха групички от граждани. Слухът разказваше за някаква магическа мрежа, чието докосване можеше да порази и най-злия актир и да го изпрати с писъци в ада, откъдето се беше появил.

А на зазоряване се случи следното:

Сива котка, който почиваше в далечния ъгъл на дългия коридор, видя до вратата, която трябваше да охранява, навит на руло пергамент.

На неутрална територия, в стая, обзаведена с възможно най-разкошното легло, Киърандел и Величеството се спогледаха. Утринните лъчи проблеснаха похотливо в очите на Киърандел; Величеството се усмихна със сънливо задоволство като заситен лъв.

Бърн се беше излегнал върху леглото в дворцовата си спалня и гледаше голите си слуги близнаци. Братът и сестрата — все още миришещи на похот и белязани с кървави резки от тънката жилава пръчка, с която обичаше да си играе Бърн — почистваха кадифената му туника и хвърляха уплашени погледи през рамо, търсейки одобрението му. Той следеше внимателно действията им. Туниката трябваше да е в идеално състояние, преди да ги накара да лъснат ботушите му — днес поводът беше официален и той искаше да изглежда идеално.

Ма’елкот стоеше сам в Малката бална зала и се взираше във Великата творба. В стаята цареше пълно мълчание; глината не вреше в котела и под него не проблясваха въглени. Днес нямаше никакво време за изкуство. Той се вторачи внимателно в лицето, което беше започнало да се оформя, и забеляза нещо ново в него, нещо, което не влизаше в замисъла му — една от онези случайности, които вдъхват живот на великите творби.

Това трябваше да е модел на собственото му лице, но сега, докато го гледаше, императорът осъзна, че дори и без да се променя нито един детайл в съществуващата структура, ако се гледа малко по-съсредоточено, Великата творба може да се превърне в лицето на Каин.