Матю Удринг Стоувър
Героите умират (107)

4.

Тоа Сител не загуби ценно време в самостоятелни опити да търси Бърн. След като предупреди временния посланик — и получи пълните му уверения, че ако Каин случайно се появи в Светилището, той не само ще получи отказ за достъп, но и ще бъде задържан — херцогът и малкият му отряд лични охранители препуснаха право към дворцовия щаб на Кралските очи. Там Тоа Сител изгуби само няколко минути, давайки тихо и енергично строго определени заповеди.

Той охарактеризира Каин като непосредствена заплаха за Империята и като главна мишена за Кралските очи; всяко Око в столицата трябваше да отложи останалите си задачи, за да се включи в търсенето му. Самият Тоа Сител лично даде описанието на Каин и разпрати учтиви заповеди на командирите на полицията и главните подразделения на армията, в които изискваше сътрудничеството им. Каин трябваше да бъде заловен на всяка цена. Ако окажеше съпротива, трябваше да бъде убит — всеки командир можеше да даде заповед за ликвидирането му.

Тоа Сител знаеше, че Ма’елкот щеше ужасно да се ядоса; но той не беше лоялен лично към него. Лоялността му беше към трона и към Империята и вътре в себе си той знаеше, че докато Каин е жив, Империята никога няма да е в безопасност.

Когато разпита за Бърн, Тоа Сител научи, че графът се е върнал в двореца рано сутринта, разговарял е за кратко с Ма’елкот, преди да се оттегли, и сега се наслаждава на късната си закуска в покоите си. Тоа Сител веднага се запъти натам.

Докато се изкачваше по стълбите, той имаше достатъчно време да приведе в ред мислите си и да подбере доказателствата и аргументите си. Очакваше, че Бърн ще отхвърли откритието му просто от любов към противоречието, и беше решен да го засипе с факти.

Докато подтичваше по коридора в двореца, херцогът едва не се сблъска с един мрачен боец от Сивите котки, който се отдалечаваше бързешком от покоите на Бърн. Когато влетя в приемната му, графът седеше до масата, облечен с копринената си домашна роба. Бърн му се подсмихна и понечи да му предложи да седне с него, но Тоа Сител отказа с махване на ръката.

— Нямам време за това — рече той. — Трябва да намеря Каин. Ние трябва да го намерим.

Бърн сключи изписаните си вежди.

— Нима? Това може да се окаже проблем…

— Не може да бъде проблем. Бърн, той е един от тях. Каин е актир.

В продължение на една дълга секунда Бърн зяпаше неподвижно херцога, след което крайчетата на устата му се извиха в усмивка, която премина в подигравателно ухилване.

— Добре… — рече той, размишлявайки върху думите му. После избърса устата си с ленена салфетка и някакъв необясним прилив на енергия го накара да скочи на крака, и лицето му грейна радостно. — Добре!

Тоа Сител го изгледа сепнато.

— Вярваш ли ми?

— Разбира се, че ти вярвам — отвърна щастливо Бърн. — Не ми пука дали е истина, или не; пак бих повярвал. Защото това означава, че трябва да го убием. Още сега.

Графът щракна с пръсти. Един млад прислужник се появи откъм спалнята, понесъл официалното му облекло.

— И без това се канех да се обличам — рече Бърн.

Докато графът избираше дрехи и се гласеше, той разказваше на Тоа Сител как е получил задачата да проследи Каин и как онзи е успял да му се изплъзне.

— Но — отбеляза той, ухилен до уши — едно от момчетата ми донесе това малко преди да се появиш.

Той подхвърли на Тоа Сител един навит пергамент от агнешка кожа. Херцогът сръчно го улови, разгъна го и прочете съобщението, написано със ситния почерк на Ламорак.

Лицето му грейна.

— Заловил си го!

— Да, Каин ни отведе при него. Според мен е очаквал, че Ма’елкот го следи, и Ламорак е открил, че мрежата е белязана. По-умен е, отколкото изглежда.

— Кой?

— И двамата. Хайде, да видим какво има да ни каже.

— Ма’елкот — каза Тоа Сител. — Първо трябва да отидем при него — той трябва да научи за това. След това ще продължим с Ламорак.

— Зарежи тази работа — поклати глава Бърн и започна да изброява на пръсти: — Първо, той е зает с подготовката на оная илюзия и ако го прекъснем, може здраво да си го отнесем. Второ, той е в Желязната стая. Ако искаш да влезеш там, моля, заповядай, но не очаквай да те придружавам. И последно, ако му кажем това нещо, той няма да повярва. Познава Каин от години — по-отдавна от мен. Дори да ни повярва, все ще измисли някаква причина, за да ни накара да оставим Каин на мира. Знаеш го какъв е — сигурно си мисли, че ще е по-интересно, ако Каин е жив, или нещо от този род. По-добре ще е сами да намерим Каин и първо да го убием, не мислиш ли?

Тоа Сител сви устни и кимна.

— Съгласен съм. Дай ми пет минутки да събера ескорт.

— Зарежи ескорта.

— Улиците все още не са безопасни…

— Разбира се, че са; нали ще яздиш с мен. — Бърн нахлузи през главата си ремъка, придържащ ножницата на Косал, и затегна сребърната катарама на гърдите си. Погали с пръсти дръжката на меча и Косал отвърна от вътрешността на ножницата си със заплашително потракване като от гърмяща змия. — Не ни трябва ескорт. Да тръгваме.