Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отвъдие (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Heroes Die, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2015 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2015 г.)
Корекция
ИК „Колибри“

Издание:

Автор: Матю Удринг Стоувър

Заглавие: Героите умират

Преводач: Васил Велчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Главен редактор: Андрей Велков

Художник: Росен Дуков

Коректор: "Колибри"

ISBN: 978-619-150-282-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1190

История

  1. — Добавяне

15.

Артуро Колбърг натъпка поредната палачинка между издутите си бузи и отново се вторачи в огромния извит екран. Всеки път когато Каин отместваше поглед от залятата със слънчева светлина улица отвън и го насочваше към съдрания сламеник, върху който лежеше загърнатият с мръсни одеяла Ламорак, Колбърг започваше с нова сила да си повтаря монотонно, като мантра, като заклинание:

— Умри, кучи сине. Умри, шибаняко. Умри, умри, умри.

Но Ламорак не умираше. Когато Каин и Талан най-накрая го измъкнаха от пещерите, той беше в безсъзнание и в дълбок шок; трябваше да е умрял отдавна. Но те двамата го сгряха и сега, когато от време на време се будеше, го хранеха с топлия бульон, който им бяха донесли Поданиците на Кант. Ламорак призоваваше някаква магия, която му помагаше да се възстановява, а те даже бяха успели да му сложат шина на крака, докато той използваше обезболяваща магия и караше стегнатите мускули около счупването да се отпуснат.

След бързото и ефективно погрижване за крака му Ламорак заяви, че до вечерта вече ще може да ходи с патерица, и моментално заспа. Каин, Талан и лекарят аматьор от Поданиците на Кант се възползваха от състоянието му, за да разпорят шева на бедрото му, да промият с най-силното бренди, което успяха да намерят, личинките на насекомите, след което отново да зашият раната. Освен това закърпиха и разсечения му корем.

Докато наблюдаваше това, Колбърг усещаше как го обзема ярост, но знаеше, че не бива да позволява на негативните емоции да влияят на преценката му. Глътна още една капсула амфетамин, натъпка устата си със сладки, преди наркотикът да подейства на апетита му, и се почувства малко по-добре.

През цялото време в мозъка на Колбърг продължаваше монотонно да кънти една мисъл, отдавна вече изгубила значение и превърнала се в безсмислен набор от звуци: че ако във Вселената имаше някаква справедливост, Ламорак вече нямаше да диша и малкото му предателско сърце щеше да е спряло да тупти.

Всеки път когато улавяше с крайчеца на окото си пламтящата гъба на бутона за извънредното прехвърляне, Колбърг усещаше как гърдите му се свиват и зъбите му изскърцват. Продължаваше да си напомня, че не е безпомощен тук. Дори само кратката тирада на Каин, когато сравни Шахтата с Работническото гето, беше достатъчна, за да оправдае изтеглянето му от Отвъдие.

„Само да избера правилния момент, това е важното сега — каза си той. — Точният момент е най-важното нещо.“