Матю Удринг Стоувър
Героите умират (121)

18.

Отгоре той изглеждаше просто като малка черна фигурка, открояваща се рязко на фона на златистия пясък и ярките костюми на хората от процесията, но Величеството веднага разпозна Каин. Лекото, несъзнателно перчене в стойката му, проблясващите зъби на мургавото лице, небрежната походка, потопила стадиона във величествена тишина. „Паслава закъсня“ — помисли си Величеството и пулсът му се ускори.

Пръстите му с побелели кокалчета се впиха болезнено в треперещите колене. Без Паслава тук щеше да настъпи кървава баня, но връщане назад нямаше, не и сега, не и когато победата беше толкова близо…

Той улови погледа на Деофад. Прошареният воин седеше на двайсетина реда под него и го гледаше с едва сдържано нетърпение.

Величеството произнесе само с устни: „Готов ли си?“

Деофад кимна едва забележимо.

Величеството вдигна пръст и задържа дъха си.

Сега всичко зависеше от Каин.