Матю Удринг Стоувър
Героите умират (50)

10.

Колбърг загриза кокалчетата на пръстите си. Не можеше да повярва, че Каин е толкова глупав, не можеше да повярва, че е рискувал ценния си, невероятно доходоносен живот заради Ламорак, и най-вече не можеше да повярва, че Каин е пуснал в ефир диалог, който би трябвало да е поверителна задкулисна комуникация.

Започваше да вярва, че Бордът на директорите може да е бил прав за Каин през цялото време — той може би беше изключително опасен. Със сигурност се държеше много особено, поемаше неоправдани рискове, проявяваше странна неохота да използва най-големия си талант — убиването на хора, а сега и разкриваше в ефир задкулисните заповеди!

Колбърг беше на косъм от натискането на бутона за активиране на извънредното прехвърляне, съвсем тънък косъм; последното нещо, което би желал, е половин милион директни зрители да разберат от това Приключение колко малко всъщност струва животът на Актьора.

„Добре — реши той, — нека играта да продължи.“ Ламорак беше осакатен, а Каин бе твърде прагматичен, за да пожертва живота си заради някой друг; Ламорак почти сигурно щеше да умре, а смъртта на Актьор гарантирано увеличаваше печалбите от пазара на записи.

А що се отнася до отзивите на Каин за самия него, Колбърг ги приемаше с възхитително спокойствие — той се смяташе за твърде голям професионалист, за да позволи преценката му да бъде повлияна от това, че е наричан „личинка“. Може би амфетамините също бяха изиграли своята роля; той не беше съвсем наясно с въздействието им върху настроението му. Последната обида той прибави спокойно и почти с любов към нарастващия списък от черни точки, който водеше в съзнанието си. Все някога, може би съвсем скоро, двамата с Каин щяха да си разчистят сметките.