Матю Удринг Стоувър
Героите умират (53)

13.

Тоа Сител се консултира за последен път със записките си, преди да започне да говори:

— Според предварителната ми оценка, в най-добрия случай — без да се взема предвид настоящото състояние на стражите и затворниците, откарани в лечебницата още живи — са били убити дванайсет стражи, още петнайсет са ранени в по-голяма или по-малка степен. По време на бунта, съпътстващ бягството, са загинали четиринайсет затворници, още осем са получили сериозни наранявания, петдесет и шестима други — по-леки. Убит е един от учениците на Аркадейл, а самият Аркадейл е полусляп и едва ли ще може да възстанови напълно функциите на едната си ръка.

Каменният парапет на терасата над Ямата заскърца под натиска на ръцете на Ма’елкот; той така беше стиснал челюсти, че брадата му се тресеше.

— Жените и децата на войниците мислеха, че те чук ще са в по-голяма безопасност, отколкото на бойните полета — избоботи гърлено императорът. — Всички те трябва да получат пенсия. Никой от тях не трябва да изпитва лишения заради моята небрежност.

Ма’елкот беше настоял да посети лично донжона, за да види погрома със собствените си очи.

— Дори и един бог — каза той на Тоа Сител, тръгвайки нататък — трябва да е съпричастен с болката на своите деца. В противен случай твърде лесно ще се превърне в абстракция, ще породи съмнения. Аз трябва да вкуся плодовете на моето командване, още повече когато тези плодове са вгорчени от смърт.

Когато пристигнаха, метежът отдавна беше потушен.

По дъното на Ямата сновяха лекари, грижейки се за болните с дълбоки рани от стоманените стрели. Първата заповед на Ма’елкот след пристигането му беше да се откарат ранените затворници в лечебницата, където лежаха стражите; той лично проследи изпълнението на тази заповед.

Ма’елкот вървеше редом с Тоа Сител, отзад ги следваше Бърн с изражение на цинично равнодушие. Императорът се спираше до леглото на всеки ранен, разговаряше с него и прогонваше болката му с топла бащинска милувка на огромните си ръце.

Той разпореди да се плати от държавната хазна за услугите на двама хрилиански воини жреци, които бързо бяха вдигнати от леглата си в малкото им светилище на Пътя на боговете. Тоа Сител виждаше гримасата на болка върху лицето на Ма’елкот, която ставаше все по-дълбока, докато той се приближаваше до мъжете, на които не можеше да помогне дори магията; виждаше как от черните очи на императора се стичат кристални сълзи, докато той благославяше всеки от мъртъвците.

— Дори аз, император и бог, не мога да видя отвъд тази граница — промърмори той, без да знае, че Тоа Сител го чува. — Бъдете благословени във вашето пътешествие или в спокойния сън на забравата, в зависимост от това, в какво вярвате.

Когато тримата се върнаха в донжона, единствените останали следи от метежа, видими от терасата над Ямата, бяха петната от засъхнала кръв по пода.

— Хубава работа — изрече отегчено граф Бърн. Той стоеше облегнат на парапета на терасата до Ма’елкот, от другата страна на който беше Тоа Сител, и оглеждаше ноктите на ръцете си, обърнал гръб на Ямата. Но дори равнодушието на Бърн си имаше граници — Тоа Сител усети, че графът преиграва, но не знаеше защо го прави. — Каин се оказа скъпо удоволствие, не мислите ли?

Единственият отговор на Ма’елкот беше утробен тътен от дълбините на гръдния му кош.

Тоа Сител се изкашля учтиво и изрече, достатъчно тихо, за да го чуят само императорът и неговият граф:

— Все още не мога да разбера какво точно се е объркало. Часовоят на покрива е бил намерен много по-бързо, отколкото би станало при нормалните движения на патрулите. Желае ли императорът да започна разследване по този повод?

Докато говореше, той не гледаше в Ма’елкот, а в Бърн, и улови лек проблясък в очите на графа, тънка пукнатина в маската му на безразличие. Да, наистина — той вече знаеше докъде може да доведе подобно разследване.

Но Ма’елкот поклати решително глава:

— Не. Ти си длъжен като опънат лък да съсредоточиш усилията си към залавянето на Ламорак, жената и Каин. Всичко останало би било подозрително за нашите врагове. Каин трябва да има всички шансове за успех.

Бърн хвърли поглед встрани и видя, че Тоа Сител се е вторачил в него. За един кратък миг погледите им се срещнаха на равнището на брадичката на Ма’елкот. Бърн изтръгна от себе си дружелюбна, леко смутена усмивка, която Тоа Сител му върна заедно с поглед, който казваше: „Ще те наблюдавам.“ Бърн сви рамене и продължи да чисти ноктите си.

— А какво ще стане — попита бавно Тоа Сител, — ако го хванем?

— Предполагам, че в този случай ще изгубиш доста от хората си — отвърна Ма’елкот. Той поклати лъвската си глава, неспособен да повярва в случващото се, и погледна надолу към кървавите петна, изпъстрили дъното на Ямата и самата тераса. — Двайсет и седем мъже и жени са убити. Трийсет и пет са ранени, а някои от тях — осакатени. Всичко това се добавя към кървавата сметка на Смешника Саймън — сметка, която трябва да споделя с него, противно на моята воля.

— Надявам се императорът да ми прости за думите — промърмори Тоа Сител, — но случилото се ми се струва неизбежно последствие от решението да се работи с Каин.

Императорът кимна бавно и наведе глава като при молитва.

— Да. И аз знаех това, когато го потърсих. — Той изпусна бавна и дълга въздишка. — Двайсет и седем мъртви… Каква касапница.

Той вдигна поглед, сякаш виждаше нещо надълбоко в каменната стена или отвъд нея.

— Каин не би могъл да нанесе по-голяма вреда, дори и ако беше актир.