Фабио Воло
Първите утринни лъчи (8)

3 февруари

Федерика наистина ме разведрява: днес се появи в офиса с много дълбоко деколте — толкова дълбоко, че в един момент дори и го казах. Отговори ми, че умишлено се е облякла така, понеже сутринта се е събудила късно и не е имала време да си измие косата.

— Поне мъжете няма да забележат, защото ще зяпат на друго място.

На няколко пъти през деня ми се случи да си спомня как ме гледаше този мъж. Мисля за момента, в който си казахме „довиждане“. След броени дни предстои нова работна среща.

Толкова се боях от тази среща, че дори не писах за страха си в дневника. Продължавах да се преструвам даже пред себе си — правех се, че присъствието на въпросния мъж не е променило нищо в мен.

По онова време приписвах единствено на този поглед и на този мъж причината за обзелото ме смущение. Ала постепенно осъзнах, че реакцията ми е била обусловена донякъде и от факта, че вече бяха минали години, откакто не се бях чувствала желана жена. През онзи период от моя живот се нуждаех от помощта на дванайсетсантиметров ток, рокля с деколте и ярко червило, за да се почувствам жена. И днес ми се случва да се облека така, но научих, че това са само аксесоари: аз съм жена и обута в дънки, с ниски обувки и без грим.