Фабио Воло
Първите утринни лъчи (54)

4 юли

Целият този страх не се дължи само на ревността поради факта, че намерих онзи козметичен несесер, а най-вече на онова, което изпитах: осъзнаването до каква степен съм се обвързала. Все едно се бях разбудила от дълъг сън, все едно бях живяла, реейки се в някакво абстрактно измерение, все едно всичко се беше случило някак си извън живота ми. Оказах се като изстреляна с катапулт в действителността, затънала съм до шия, а не съм взела никакви предпазни мерки. Разликата е в това, че сега реалността на моя живот съдържа и него. Той вече е реален. Писах, че може би съм се влюбила, сега вече не изпитвам съмнения. Намирането на този несесер, мисълта за друга жена, съзнанието, че може да го изгубя — всичко това ме накара да застана лице в лице с очевидното. Знам, че не би трябвало да го правя, но как да не се влюбиш в мъж, когато се виждаш така красива в очите му? Не бих могла да се откажа от него, нито да спра да ходя там, ако искам да се спася, трябва да се насиля да отстъпя крачка назад. Трябваше веднага да разбера тези неща, да помисля за тях още в началото, но бях прекалено разсеяна от изпитваното удоволствие и еуфория. Трябва да предприема ответни действия. Да намеря решение. Не мога да говоря за това дори с Карла, ще ми каже, че съм сгрешила и че имам развихрено въображение. Изобщо нямам желание да чуя от нея, че ме е предупреждавала.

Никога не съм се чувствала така самотна и съм прекалено уплашена, за да се ядосвам на себе си. Не се страхувам от друга жена, а от това, което изпитвам към него. Така или иначе, не би трябвало да играе с тях на нашите игри.