Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Prime Luci del Mattino, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Фабио Воло

Заглавие: Първите утринни лъчи

Преводач: Надежда Иванова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК"Колибри"

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: италианска

Печатница: Инвестпрес

Излязла от печат: 27 януари 2014

Редактор: Елена Константинова

Художник: Росен Дуков

Коректор: Донка Дончева

ISBN: 978-619-150-270-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9087

История

  1. — Добавяне

23 март

Седнала съм пред белия лист в опит да сложа ред в спомените и в чувствата си. Прекрасно осъзнавам, че ще ми бъде много трудно да опиша случилото се този следобед…

Когато днес, от дистанцията на времето, чета какво съм написала тогава, изпитвам съвсем същото вълнение.

Онзи следобед, като влязох в сградата, той ме чакаше пред асансьора и държеше вратата отворена.

— Предпочитам да се кача пеша, асансьорите винаги малко ме притесняват.

— Е, струва ми се, че и стълбите не се шегуват, ако съдя по предишното ти посещение тук.

Дарих го с крива усмивка.

— Хайде, влизай, слязох нарочно. С мен няма да ти се случи нищо. Тази сутрин накарах техника да го провери.

Усмихна ми се.

Доверих му се и влязох.

— Как си? — попита ме той.

— Добре.

— Прекрасна си.

— Днес определено въобще не се харесвам, но все пак благодаря.

Страхувах се да не чуе как думка сърцето ми. Тогава почувствах, че ако ме притисне към стената и ме целуне, няма да се съпротивлявам. Не успявах нито да вдигна поглед към него, нито да промълвя дума. Асансьорът се отвори и той изчака да изляза.

— Втората врата вдясно.

Тръгнах натам и изведнъж усетих как ръцете му обгръщат талията ми. Придърпа ме към себе си. Телата ни едва се докосваха. Долавях топлината му, долавях неговия дъх да гали шията ми. Завъртя ме и без да говори, ме погледна в очите. Отметна косите от лицето ми, както беше направил в коридора в лондонския хотел. Без да отклонява погледа си от моя, той нежно ме притисна към стената и ме целуна.

Не беше напорист. Бе самата нежност. Веднага разбрах, че е ненужно да оказвам каквато и да било съпротива, вече беше късно. През цялото време бях водила битка, която дълбоко в себе си не бях искала наистина да спечеля в нито един момент. Отвърнах на целувката му. Устните му бяха меки, а вкусът на целувките му — приятен. Усетих ръката му да се качва между бедрата ми, пипаше ме там, където от месеци не ме беше докосвал никой мъж, където от години, освен моя съпруг, не се бе приближавал никой друг. Краката ми трепереха. Беше внимателен и същевременно силен, решителен.

Дишането ми се учести. За пръв път исках да бъда егоист и спрях да мисля за каквото и да било. Желаех да се оставя да потъна в тези нови усещания, които ме изпълваха с наслада и ме караха да се чувствам добре, без да се тревожа за последствията. Не бях изпитвала толкова всепоглъщащо удоволствие от дълго време насам, всъщност никога не бях изпитвала такова удоволствие и му отвърнах, спрях да се съпротивлявам. През онзи следобед рухнаха преградите, които бях изграждала с невероятна отдаденост. Чувствах как всички нишки, които ме държаха вързана, падаха една по една. Бях олекнала, диханията ми излизаха от все по-дълбоко, чувствах ги с вътрешностите си, със стомаха, с душата си. Моите и неговите заедно. Отдавах се напълно на един непознат.

За миг отхвърли в небитието причините ми, принципите ми, убежденията ми. Повдигна ме и тръгна към вратата на апартамента си, притисна ме към нея, тя се отвори и влязохме — аз, вкопчена в него, а краката ми не докосваха земята. Отново ме прилепи към стената, този път със сила. Ръката му на тила ми притискаше главата ми към неговата. Неговите устни върху моите.

Просна ме на една маса. Повдигна полата ми, усещах как устните и езикът му ме целуват. Чувствах се неудобно от това, че беше така близо до най-интимната част от мен, и се опитах да го притегля към лицето си, за да го целуна по устата. Очите ми бяха затворени, чух как си откопчава колана. Придърпа ме към себе си и повдигна краката ми. Помислих си, че ще ги разтвори, но той ги притисна плътно един о друг. Проникна в мен. Отворих очи и погледът му се потопи право в моя. Същият този поглед, който ме накара да се почувствам разсъблечена още първия път, когато усетих милувката му върху себе си. Разголена отвътре. Долавях всичко много по-пълно, някак си усилено. Всяко движение. Предварително знаех, че няма да достигна до оргазъм, и започнах да се чудя дали ще го разочаровам с това. Докато в главата ми кръжаха подобни мисли, в един момент, съвсем неочаквано, усетих как ме помита мощна топла вълна, от устата ми се откъсна дълбок вик, който сякаш бях задържала открай време, и свърших.

Той остана в мен, неподвижен. След миг излезе и почувствах течната му топлина върху корема, върху гърдите си.

Това беше нашият пръв път.